Напастта от ментета вече не се ограничава само до предлагане на „луксозни” стоки и аксесоари по уличните сергии с часовници Rolex или евтини чанти Louis Vuitton. Глобалният пазар на фалшиви стоки, достигащ 750 милиарда долара, се развива и усъвършенства до дотам, че днес постепенно опетнява най-различни индустрии като автомобилостроене, козметика и информационни технологии.
Мотивирани от малкия риск за съдебно преследване и възможността за високи печалби, престъпните организации, които стоят зад производството и дистрибуцията на нелегални стоки бързо развиха своите мрежи.
Според Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (Organization for Economic Cooperation and Development – OECD) почти няма страна пощадена от незаконното производство и продажба на стоки. Като това има негативно влияние не само върху излъганите купувачи, но и върху икономика на страните като цяло. Глобалните икономически последствия са по-ниски приходи от данъци и загуба на работни места. Смята се, че само в рамките на държавите в Г20 около 2,5 милиона човека са изгубили работните си места, благодарение на действията на фалшификаторите.
Въпреки всичко, по-обезпокояваща е заплахата за личното благосъстояние на всеки човек и собственост. Причината е в присъщата за фалшификатите опасност за здравето на клиента и вредата върху уредите, произтичащи от използването на нискокачествени суровини, както и от слабия качествен контрол или пълната му липса. Само в рамките на страните-членки на Г20 са отчетени загуби от 100 милиона евро за допълнителни здравни разходи, причинени от фалшиви стоки.
Световни консорциуми като „Бизнес усилия за прекратяване на фалшифицирането и пиратството” (Business Action to Stop Counterfeiting and Piracy BASCAP) обединяват общия опит и стремежи на водещите глобални марки с цел да образоват компаниите и обществото в световен мащаб за опасността от ползването на ментета. Организацията си сътрудничи с международни и местни институции, за да могат те да заловят производителите на фалшификати и да спрат тяхната дейност.
HP е активен член на BASCAP и много добре познава неприятните последици от фалшивите стоки. Като най-големия производител на техника за изображения и печат, HP e особено уязвима от дейността на фалшификатите, която заема 8% от пазара на консумативи в региона на Европа, Африка и Близкия Изток (EMEA), който е на стойност близо 30 милиарда евро. Въпреки че тези цифри показват значителни загуби за легалните производители, щетите върху марката и репутацията на една компания от недоволните клиенти са също толкова сериозни.
Загрижеността на бизнеса и потребителите към съдбата на подобни международни корпорации, може да е доста намалена (особено по време на икономически спадове, когато цената вероятно е основна, дори единствена грижа), но негативните ефекти на фалшифицирането на стоки за печат са ясни и красноречиви.
Икономически фактори и качество
Фалшивите консумативи са фалшива икономия. Те не са създадени със същата прецизност и качество, както оригиналните. В резултат на това печатът е с по-нисък стандарт. Добавете към това високата вероятност от счупване и протичане на мастилото, придружени от възможността за повреда на принтера и анулиране на всяка гаранция и става ясно, че купувачите на евтини, фалшиви консумативи на практика правят лош избор.
Околна среда
Фалшивите консумативи не спазват високите изисквания и контрол на качеството, които легитимните производители трябва да покриват. Сравнително ниското качество и високият риск от повреда и протичане могат да доведат и до по-голям разход на хартия.
Като допълнение, фалшивите консумативи не се ползват от програмите за събиране и рециклиране на легитимните производители като HP. През 2009 г. общият обем върнати и рециклирани тонер касети достигна 177000 тона. Същата година от целия свят са били върнати за рециклиране 61 милиона мастилници и тонер касети, с което общият им брой достига 320 милиона.
Правни фактори
Организациите, които използват фалшиви консумативи, на практика участват в престъпна дейност и съзнателно или не, финансират престъпни организации. Легитимни производители, като HP преследват нелегални производители и търговци на фалшификати, като наказанията могат да бъдат тежки, спрямо конкретния пазар.
Например проведената през януари 2009 г. акция, подкрепена от Министерството на търговията на Саудитска Арабия, нанесе голям удар срещу производството на фалшиви продукти. В резултат 28000 мастилници и 39000 тонер касети за лазерни принтери са били конфискувани. Собственикът на проверената компания е бил замесен и в други престъпления, свързани с фалшифициране на продукти.
Докато забраната за разпространение на фалшификати е както нужна, така и успешна мярка, сама по себе си тя не е достатъчна – през 2009 г. HP инициира изземването на около 2 милиона фалшиви консуматива в EMEA, което е почти двойно в сравнение с предишната година. IT компанията и нейните партньори в BASCAP и Коалицията за консумативи за печат в Европа (Imaging Consumables Coalition of Europe ICCE) знаят колко е важно да намалят търсенето на фалшификати чрез образователни кампании срещу ментетата.
С течение на времето купувачите започват да се информират и да различават фалшивите от оригиналните стоки. Те също така разбират многото негативни последици от закупуване на имитации и започват да избират оригиналните и автентични стоки.
Две трети (70%) от купувачите участвали в проучване на НР са заявили, че рискът за тяхното здраве е достатъчен стимул, за да се откажат от закупуването на фалшификати, следван от възможността за загуба на средства (54%), лошо обслужване (54%) и повреда на личната собственост (59%). Пазителите на марките също може да са спокойни, че моралът също играе съществена роля при избора: 79% от потребителите във Великобритания, например, не биха закупили фалшиви стоки, ако знаят, че помагат за финансирането на престъпна дейност.
Централна и Източна Европа
От ноември 2009 г. НР и местните органи са иззели 271989 фалшиви консуматива и компоненти за тяхното производство само в Централна и Източна Европа. През този период НР е подала над 50 сигнала и е провела повече от 43 разследвания, от които 13 са приключили с действия на органите на реда.
Според данни на българското централното митническо управление, през 2008 г. и 2009 г. митническите органи са задържали общо 2261 бр. тонери касети и мастилници за принтери на различни световни марки.
