Проект за етичен кодекс за отношенията с клиентите беше представен на 8-мата годишна Конференция на Българската Асоциация на Кабелните и Комуникационните оператори. Учредители на кодекса са Виваком, А1, Теленор и БАККО, но документа е отворен за присъединяване след като се публикува окончателния му вариант на страниците на учредителите и на КРС.
Идеята на документа да търси диалог с потребителите, беше подкрепена от председателя на КЗП г-н Маргаритов, според който “подходът, демонстриран в съдържанието на Кодекса е добра новина”. Той отчете, че процентното намаляване на жалбите показва желание на индустрията да изглажда пропуските в отношенията си с клиентите, а Кодекса ясно и точно определя правата на потребителите и стъпките в отношенията им с операторите като акцентира върху възможността да се подават жалби директно към оператора, което ще съкрати и улесни процеса на удовлетворението им.
Министър Росен Желязков също подкрепи инициативата като отчете, че саморегулацията е най-сложният механизъм за управление, изискващ “висша степен на разбиране на потребностите на сектора и удовлетворяване на нуждите на потребителя”.
Според г-жа Адреана Атанасова от КРС Кодексът е необходима стъпка в регулацията на отношенията с клиентите и е единствен по рода си индустриален документ в рамките на ЕС, който повдига безспорно имиджа на целия сектор.
Вторият дискусионен панел, модериран от д-р Жанет Захариева, продължи потребителската тема като обсъди възможностите за по-ефективно разгръщане на мрежите за високоскоростен интернет с оглед значението им за гражданите и за цифровата икономика.
Прилагането на новия закон за физическа инфраструктура и електронните съобщителни мрежи, приет през м.март 2018 беше фокус на дискусията. Събирането на информация за наличната инфраструктура в Единната информационна точка обедини участниците, които бяха категорични, че административният принцип за „еднократно събиране и многократно използване“ трябва да бъде спазен и МТИТС категорично да изиска информация най-напред от Агенция по кадастъра и общините и само ако такава не е налична при тях – да се обръща към частните инфраструктурни дружества.
Методиката за разпределяне на разходите при определяне на цените за достъп до инфраструктура предизвика очакван интерес и оживени дискусии.
В традиционния панел посветен на съдържанието, модериран от проф. д-р Владя Борисова (УНСС), бяха разгледани отношенията между правоносители и ползватели. Фокус на дискусията бяха предизвикателствата пред уреждането на авторски права в крос-медийна среда и условията за договаряне на тарифите на организациите за колективно управление на права.
Тенденциите в потреблението на съдържание едновременно на няколко платформи се „сблъскват“ с възприетия модел при уреждането на права. Обсъдено бе разминаването на съвременните бизнес и потребителски модели с изискването на закона всеки вид използване да се урежда отделно. Очаквано, първият сериозен публичен разговор по темата, предизвика изключителна активност сред панелистите и аудиторията.
В рамките на панела бяха обсъдени и трудностите при договарянето на тарифите на правоносителите. Промени в Закона за авторското право и сродните му права от м. март 2018 позволиха изменения на тарифите на организациите за колективно управление на права да предлагат и ползвателите. Тази промяна, както и споровете във връзка с начина на мотивиране на предлаганите до момента тарифи, наложи мнението, че е неоходимо разработването на методика или поне идентифицирането на задължителни елементи на икономическата обосновка, които да осигурят правдивост на оценките при отчитане на състоянието на националния пазар. Представителите на БАККО изразиха готовност да участват в експертен форум и в евентуална работна група, която да разработи такава методика.
