„Основният приоритет, върху който ще работи Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) през 2018 г. е дигиталната сигурност на децата”. Това обяви председателят на Агенцията Офелия Кънева по време на кръгла маса на тема „Децата в дигиталния свят: как да предотвратим и да се справим със сексуалното онлайн насилие над деца”, организирана от ДАЗД и УНИЦЕФ в България.
Повод за конференцията бе докладът на УНИЦЕФ „Състояние на децата по света през 2017 г.: Децата в дигиталния свят”, който представя първия подробен поглед на организацията за различните начини, по които цифровата технология влияе върху живота на децата и техните житейски шансове, като идентифицира опасностите, както и възможностите.
Кръглата маса събра на едно място деца, институции, професионалисти, медии, граждански организации и бизнес, за да обсъдят начините, по които дигиталната среда променя живота на децата, рисковете и възможните решения и действия, които всички заинтересовани страни да предприемат на национално ниво за защита на децата от сексуално насилие онлайн.
Изводите от доклада са:
- Българските деца ползват интернет по-рано и го използват по-често от всякога.
– Процентът на деца, които използват интернет всеки ден е нараснал до около 93%.
– 87% от децата използват социални мрежи, което е значително увеличение с оглед данните за 54% през 2010 г.
– Броят на най-малките потребители (9-11 г.) се е увеличил повече от два пъти и сега три четвърти имат поне един профил в социална мрежа (най-често Facebook).
– През 2010 г. възрастта на влезлите в интернет е 10 години, докато през 2016 г. една четвърт от всички деца стават потребители на интернет, когато са едва на 7 години.
– 1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, когото не са срещали на живо. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимодействие.
– Всяко 10 дете е получавало съобщения, съдържащи сексуално съдържание. Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и получаване на текстово или визуално съдържание със сексуален характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал около 10% от българските деца и е най-значителен при тийнейджърите (около 20%).
– Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е притеснило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет безопасността от свои връстници.
По данни на специализирания сектор „Киберпрестъпност” при ГДБОП-МВР през 2017 г. над 80 са задържаните за педофилия в социалните мрежи. Секторът отчита ръст в сравнение с 2016 г., през която са задържани 60 души за същото престъпление. Друг обезпокоителен факт е и спадането на възрастовата граница на децата, които стават обект на сексуални посегателства в дигиталната среда.
„Това е една от ирониите на живота – интернет е донесъл толкова много ползи на децата по света, но в същото време чрез него се злоупотребява за извършване на престъпления срещу деца. Трябва да се гарантира универсален достъп до цифрови технологии за всяко дете, но също така правителствата, телекомуникационните компании и гражданското общество трябва да направят много повече, за да гарантират, че децата и родителите са наясно и добре подготвени да предотвратят злоупотреби, а извършителите са наказани.” каза Мария Хесус Конде, представител на УНИЦЕФ за България.
Само колективните действия – от правителствата, частния сектор, медии, детски организации, академичните среди, семействата и самите децата – могат да помогнат за изравняването на дигиталните възможности и да направят интернет по-безопасен и по-достъпен за децата, се казва още в доклада на УНИЦЕФ.
Практическите препоръки, които помагат за по-ефективно изготвяне на политики и по-отговорни бизнес практики в полза на децата, включват:
– Осигуряване на достъп на всички деца до висококачествени онлайн ресурси.
– Защита за децата от онлайн вреди – включително злоупотреба, експлоатация, трафик, кибертормоз и излагане на неподходящи материали.
– Защита на поверителността и идентичностите на децата онлайн.
– Обучения по дигитална грамотност, за да бъдат децата информирани, ангажирани и в безопасност онлайн.
– Използване на възможностите на частния сектор за напредък в етичните стандарти и практики, които защитават и облагодетелстват децата онлайн.
– Поставяне на децата в центъра на дигиталната политика.
