Днес софтуерът е част от почти всеки бизнес в света и без съмнение технологиите са допринесла изключително много за напредъка и успешното развитие на компаниите. До 80-те години на миналия век голяма част от фирмения софтуер се разработваше от вътрешни екипи. С течение на времето обаче много от тези вътрешни екипи започнаха да се чувстват претоварени от нарастващия обем работа. Едновременно с това, наемането им ставаше все по-скъпо, а заплатите им нарастваха, тъй като нуждите на бизнеса и търсенето на програмисти се увеличаваха.
С появата на персоналния компютър все повече хора започнаха да се интересуват от обучение по програмиране. По време на Dotcom балона (1994-2000 г.), когато бизнесът се пренесе в интернет, търсенето на персонализирани софтуерни решения по поръчка скочи рязко. Това доведе до появата на все повече нови технологични компании от Източна Европа и Азия, които се възползваха от ситуацията и покриха част от нуждите на пазара. Към днешна дата търсенето е все още сериозно. В същото време в аутсорсинг бизнеса има здравословна конкуренция и добър избор.
Кога обаче е разумно да се обърнем към външна компания за разработка на персонализирани софтуерни решения и кога е по-добре да инвестираме в собствен екип? Има ли случаи, в които аутсорсингът е наистина рентабилен и кои са те? Според Денис Юхно, изпълнителен директор на DataArt България и ръководител на развойния център на компанията у нас, могат да се изброят най-малко три основни сценария, в които аутсорсингът е от съществена полза за даден бизнес би подпомогнал развитието на компаниите:
- Когато компанията не може да намери подходящо готово софтуерно решение на пазара
- Когато хората от вътрешния ИТ екип са твърде претоварени или им липсват умения
- Когато трябва да се намалят разходите за ИТ
Според Денис Юхно от DataArt, трите казуса могат да съществуват едновременно или поотделно, но при всички случаи е необходим детайлен анализ, който да определи дали за съответната компания е необходим аутсорсинг на софтуерната разработка и в какъв мащаб.
Сценарий 1: Компанията не успява да намери готово софтуерно решение
На пазара има толкова голям избор по отношение на софтуерни продукти, че понякога може да е предизвикателство да се оценят и сравнят различните алтернативи. Готовият продукт е добър избор за по-малки компании, които нямат по-специфични нужни. Ако обаче бизнесът се разраства, трябва се имат предвид няколко често срещани проблема, свързани със закупуването на готов продукт, смята Юхно. „От една страна трябва да инвестирате определена сума в закупуване на лиценз, последван от редовни разходи за актуализации. Второ, купувачът не притежава изходния код, нито интелектуална собственост, а просто го използва. Тъй като нито едно приложение всъщност не е изградено, за да отговаря на вашите конкретни бизнес нужди, има вероятност значителна част от функционалността никога да не бъде използвана“, допълва той. Според Денис Юхно, това води до загуба на време, тъй като хората от екипа изучават функционалности, които не използват, а също и до загуба на пари, тъй като в много случаи се плаща за нещо, което не се използва изцяло. Другият вариант е компанията да има нужда от допълнителни функционалности, които да липсват в закупения готов продукт.
„Именно в този случай въвеждането в експлоатация на софтуер, създаден по поръчка, дава на компанията пълна собственост на разработката, без месечни или годишни такси и този софтуер ще бъде изцяло съобразен с нейните бизнес нужди. И най-важното – ако сте в конкурентна среда, използването на същия готов софтуер като останалите компании, намалява способността ви да предлагате иновации и уникални услуги на клиентите си и потенциално преотстъпва контрола върху развитието на продуктите и услугите на трета страна“, разяснява изпълнителният директор на DataArt.
- Сценарий 2: Хората от вътрешния ИТ екип са твърде претоварени или им липсват умения
Повечето конкурентоспособни компании бързо се адаптират към новите тенденции на пазара и търсят иновации. Това може бързо да доведе до претоварване на вътрешните ИТ екипи, които от една страна да не успяват да свършат натрупващите се задачи, и от друга – да не се развиват достатъчно бързо, за да бъдат в крак с търсенето. Всъщност, трудностите при наемането на качествени инженерни екипи се превръща в основна причина за аутсорсинг. Прогнозите сочат, че над 70% от работодателите в технологичния сектор във Великобритания, например, ще се сблъскат с недостиг на експерти в сферата на ИТ през следващите 12 месеца. Изследване, публикувано от Coding Sans, показа, че до 2026 г. цялата нужда от ИТ работна сила ще надхвърли 1,2 милиона. Развитието на бизнеса и дигиталната трансформация са невъзможни без нови таланти, което засилва пропастта между търсенето и предлагането в сферата на технологиите.
„Едно добро решение за по-големите компании, разполагащи с вътрешни ИТ екипи, които обаче не успяват да покрият нуждите на бизнеса поради неговото разрастване и големия обем работа, е съвместяване на собствен екип с аутсорсинг. Много успешен пример в това отношение е популярният британски онлайн супермаркет Ocado, който има собствени развойни центрове в редица държави, дори и в България. В същото време компанията използва и аутсорсинг услуги от компании като DataArt, чиито инженери разработват решения, изцяло съобразени с техните нужди“.
Източник: Global Sourcing Association
Сценарий 3: Необходимост от намаляване на разходите за ИТ
Наемането на софтуерни специалисти може да се превърне в истинско предизвикателство, когато се нуждаете от малък брой разработчици за определен проект – например – само за шест месеца. Това е подходящият момент за обмисляне на аутсорсинг, тъй като дава възможност да се изпълнят конкретните задачи, без да увеличавате разходите за заплати. При това положение е разумно използването на т. нар. out-staffing модел, който ви позволява да управлявате проекта, използвайки външни ресурси с доста по-ниска себестойност, отколкото ако се създава и поддържа вътрешен екип, съветва Юхно.
Според него, мъдър ход е да се възлагат ИТ проекти на специализирани компании в чужбина, където разработчиците са по-евтини от тези в Западна Европа и САЩ. „Най-голямото предимство на този модел е, че клиентът плаща за производството на крайния продукт, а не месечна заплата за всеки разработчик и в същото време получава качествена услуга, базирана на съответните бизнес нужди. Всъщност, в много случаи аутсорсинг екипът може да предложи не само по-ниска себестойност и редуциране на разходите, но и по-високо качество за по-малко пари“, допълва той.
Аутсорсингът със сигурност е бизнес с огромен потенциал в наши дни, но за да е успешен, той трябва да следва ясна стратегия, адекватно бюджетиране и приоритизиране. Разбира се, важен е и изборът на аутсорсинг компания, която да предостави съответните аутсорсинг услуги при добро съотношение между цена и качество. Обратното също е валидно – въвеждането на аутсорсинг, без той да е наистина необходим, би довело до излишни разходи и инвестиции на време и ресурси, които да не са разумни за съответния бизнес модел.
