Ядрото на Юпитер представлява причудлива смес от твърди скали, смесена с дифузен водороден “мехур”. И историята как е станало по този начин има отдавна казано обяснение.
Но сега учените мислят за нещо друго, предполагайки, че газовият гигант е погълнал друга протопланета по време на челен сблъсък преди около 4,5 милиарда години, когато нашата Слънчева система се е формирала, според Science News. Смелата хипотеза най-накрая би могла да обясни защо ядрото на планетата е толкова разпръснато и разпокъсано – и също да хвърли светлина върху най-ранните дни на Слънчевата система.
Екип от астрономи от Япония, Китай, Швейцария и САЩ използвали данни от космическата сонда Juno на НАСА, за да изследват структурата и състава на Юпитер, сочат проучвания, публикувани в списание Nature.
Тe са тествали и други възможни обяснения за това как вътрешното ядро на Юпитер става дифузно, като постепенна ерозия, причинена от високоскоростни ветрове, както и възможността ядрото да съдържа газ от самото начало. Но древното въздействие, установено от учените, е не само правдоподобно обяснение, но може би е и това, което най-добре отговаря на данните от наблюденията.
Ако е правилно, това означава, че нашата Слънчева система е била страшно място, където колосални протопланети могат да се сблъскат една в друга и дори да се слеят.
