Над 200 експерти по изкуствен интелект вече са подписали отворено писмо против предложение на Европейския парламент да се даде правен статут на роботите, така че да носят отговорност, ако причинят вреда.
Дискусията тече на фона на бурно развитие тези технологии. Пазарът потребителски роботи като тези, които помагат в домакинството, например, се очаква да се утрои в следващите пет години – от 5.4 милиарда долара сега до 14.9 милиарда през 2023 г.
В доклад на европарламента се предлага идеята за „електронна личност“, която ще позволи на роботите да носят отговорност за действията си. Предложението предизвика острата реакция на десетки експерти от различни европейски държави.
Създаването на „електронна личност“ ще освободи производителите от отговорност и ще я прехвърли върху ползващите робота, изтъкна проф. Натали Невежан, френски специалист по право и етика на роботиката и новите технологии, преподавател по право в Университета Дартоа, пише Дарик.
„В случай на създаване на „електронна личност“, защото Европейската резолюция предвижда евентуално създаване на нов вид юридически отговорна персона – робот, който ще се казва електрически човек. В такъв случай производителят ще се освободи от отговорност, от финансови ангажименти за застраховка и от управление на риска, като това ще се прехвърли изцяло на ползвателя на робота. Производителите могат да влязат в контрапродуктивна спирала на засилена конкуренция, която ще ги притиска да пускат на пазара продукти, без да са отделили времето, необходимо за задълбочени тестове. Това ще създаде недоверие у потребителите“, обясни тя.
Анализатори предвиждат трескаво развитие на роботизираните технологии. Три пъти ще нарасне пазарът на т.нар. „коботи“ – машини, създадени да работят заедно с хората. Роботите навлизат в нова ера от развитието си и това е една от причините за този бум.
Машините вече са в състояние да изпълняват задачи, които преди изискваха човешка мисъл. Развитието технологиите в момента позволява на компютрите да се учат и да взимат решения, имитирайки моделите на човешкия мозък. И тук идва законодателният въпрос трябва ли един автономен алгоритъм да носи отговорност за решенията си. Човекът, който е създал робота носи отговорност, смята и доц. Александър Кръстев от Института по роботика към БАН.
„Някак си ми се струва безсмислено роботите да носят отговорност. Трябва създателите, хората, които са направили някаква грешка, не са ги програмирали правилно или този робот е довел до някаква щета, трябва да отговарят създателите”, посочи той.
Предложението за създаване на електронна личност на роботите е изопачено от научната фантастика и надценява реалните възможности дори най-усъвършенстваните роботи, се посочва в отвореното писмо. Подписалите го настояват Европейският съюз да насърчава развитие на изкуствения интелект и роботикате в граници, безопасни за човешките същества.
