Черно-белите снимки се асоциират с началото на фотографията. При зараждането на това изкуство не е съществувала цветна алтернатива, докато в следващия етап само черно-белият филм осигурява пълния контрол върху крайната визия на снимката. Десетилетия по-късно използването на този естетически подход се превръща в съзнателен художествен избор, който помага да се улови по-точно настроението и акцентите в кадъра. Чрез своя монохромен сензор Huawei P9 предоставя на потребителите възможност да се върнат към корените на фотографията, при това запазвайки високото качество на снимката. Черно-белите кадри с Huawei P9 имат по-добро преливане и са 50% по-детайлни в сравнение с цветните.
Черно-белият избор е напълно естествен при три фотографски ситуации. Първата е, когато фотографът желае да придаде ретро вид на снимката. Монохромният режим също така се възприема като по-естествен и подходящ при заснемане на символични или абстрактни предмети. Този вид фотография помага и когато композицията на кадъра е водеща – независимо дали сред възможните недостатъци са наличната цветова схема или лошото осветяване, превръщането на снимката в черно-бяла може да ѝ придаде нова сила. Черно-бялата фотография има много предимства, но също така е много взискателна към възможностите на камерата. Качеството на снимката зависи най-вече от представянето на детайлите, линиите, наклоните, светлосенките и очертанията. Форми, които се подчертават чрез цвят, трябва да са моделирани единствено чрез различни вариации на сивото.
Стандартните единични сензори могат да създават цветни снимки само благодарение на т.нар. Bayer филтър. Без него светлочувствителните фотодиоди, от които са направени сензорите, различават само количеството на входяща светлина, като в резултат се получава черно-бяла снимка. Bayer филтърът представлява допълнителен слой върху фотодиодите. Тази мрежа от елементи филтрира червена, зелена и синя светлина, чрез което всеки един фотодиод получава информация за един от трите основни цвята. Впоследствие, специални алгоритми трябва да обработят информацията за цветовете и интензитета на светлината, създавайки цветна снимка. При работата на тези алгоритми обаче се губи част от детайлността, тъй като камерата няма точна информация за цялата цветова схема на всеки регистриран пиксел. Ако в този случай фотографът възнамерява да направи черно-бели снимки, на помощ идват други алгоритми, които редуцират вече регистрирания цвят. Разбира се, това става за сметка на качеството на изображението. Първо заради Bayer филтъра, а след това и заради алгоритъма за премахване на цветове.
Huawei P9 има две идентични Leica Summarit H 1:2.2/27 лещи, но всяка има отделен сензор – единият е за цветния Bayer филтър, а другият – без филтър, за да прави само монохромни снимки. По този начин, когато изберем режима за черно-бяла фотография смартфонът използва само втория сензор. Липсата на цветен филтър означава 50% повече детайли и 200% повече светлина. Благодарение на тази структура, черно-белите фотоси, направени с Huawei P9, са по-детайлни, имат по-деликатно преливане и потребителят може да се съсредоточи изцяло върху това как да използва предимствата на монохромната естетика.
