Държавите трябва да се споразумеят за строги правила за “роботите убийци” – автономни оръжия, които могат да убиват без човешка намеса. Това заявява високопоставен представител на Червения кръст на фона на нарастващите етични опасения за тяхното използване в бъдещи войни.
Полуавтономни оръжейни системи – от дронове до танкове – се използват от десетилетия в съвременното военно дело за унищожаването на мишени, но те всички са под контрола на човек. Поради стремителното развитие на изкуствения интелект сред хуманитаристите има опасения, че той ще бъде използван при разработването на машини, които самостоятелно да вземат решение кого да убият.
Ив Дакор, генерален директор на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), казва, че през следващите години това ще бъде критичен проблем, тъй като възникват етични въпроси относно делегирането на смъртоносни решения на машини и относно отговорностите. “Ще имаме оръжия, които летят без дистанционно управление от човек и разполагат с достатъчно интелект, за да локализират мишена и да решават дали това е точният човек за отстраняване” , казва Дакор в интервю за фондация “Томсън Ройтерс”. “Няма да има човек, който да взема решението; машината ще решава и по същество светът ще прехвърли върху алгоритъм отговорността за решението кой е враг и кой не е, а също кой трябва да живее и кой трябва да умре”, добавя той, цитиран от БТА.
МКЧК е инициатор за международното одобряване на четирите женевски конвенции, залегнали в сърцевината на международното хуманитарно право от 1949 г. Оттогава МКЧК приканва правителствата да адаптират международното хуманитарно право към променящите се обстоятелства, в частност съвременното развитие на военното дело, така че да се осигури по-ефективна защита и помощ за жертвите на конфликти.
Едно глобално изследване, публикувано от “Хюман райтс уоч” и Кампанията за спиране на роботите убийци (международна коалиция от неправителствени организации), установява, че шестима от десетима души се противопоставят на разработването на автономни смъртоносни оръжия. Проучването, извършено от “Ипсос”, обхваща 18 795 души в 26 държави, сред които Бразилия, Великобритания, Израел, Индия, Китай, САЩ, Южна Африка и Япония.
Дакор казва, че автономните оръжия преминават отвъд нравствената бариера, защото машините не притежават човешки характеристики като състрадание, необходими за вземането на сложни етични решения. Те нямат човешката преценка да решат дали една атака е пропорционален отговор, да различават цивилните от военните и да се придържат към основните принципи на международното хуманитарно право, добавя той.
Въпросът за “роботите убийци” разделя хуманитаристите. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е призовал за пълната им забрана, докато други организации като МКЧК са привърженици на строга регулация. “Не трябва да стигаме до забрана, но съм на мнение, че трябва да запазим равнището на човешки контрол върху такива оръжия. Това означава по всяко време на операцията да е възможна намесата на човек”, казва Дакор. “Не съществуват наръчници за тяхното използване и те даже още не са дефинирани, така че ние трябва да създадем общи правила между държавите и насоките в разработките или задължаващ договор”, препоръчва той.
Правилата трябва да обхващат въпроси като дефиниция за автономно оръжие, ниво на човешки надзор върху тези оръжия (като възможност за намеса и деактивиране), както и оперативните условия за тяхното прилагане, заявяват от МКЧК.
Поддръжниците на автономните оръжия твърдят, че те ще направят войната по-хуманна. Те ще бъдат по-прецизни при набелязването и елиминирането на мишените, няма да се поддават на човешки емоции като страх от отмъщение и ще сведат до минимум цивилните жертви, казват те.
Но Дакор смята, че такива машини може да се повреждат, а това повдига въпроси за това кой ще носи отговорност. “Можеш да държиш под отговорност по международното хуманитарно право хора заради дистанционно управлявани оръжия като дронове. С автономните оръжия отиваме в друга територия”, казва той. “Този процес е в ход, но трябва да съберем страните да се споразумеят по общ текст, което не е лесно. По-добре е те да започнат да преговарят още сега и да постигнат споразумение, отколкото да чакат голямо бедствие”, заключава генералният директор на Международния комитет на Червения кръст.
