Хлебарките са известни със своята забележителна адаптивност и издръжливост, което ги прави едни от най-добре оцеляващите организми в природата. Качества, за които ние, хората, понякога откровено им завиждаме.
Колкото и да умуваме усилено как да се отървем от хлебарки – видими и невидими, малки и големи – често пъти удряме на камък точно защото малките гадинки се оказват особено умели в свойството си да преодоляват заплахи от околната среда. Какво обаче ги прави толкова специални?
Съществуват няколко техни характеристики, които им придават тази прословута устойчивост. Ето и няколко от тях.
Напастта от хлебарки всъщност е сред нас още от дълбока древност
Хлебарките могат да се похвалят с дълга еволюционна история, като изкопаеми доказателства датират произхода им на над 300 милиона години. Те принадлежат към разред насекоми “Blattodea” и се счита, че за появата им можем да ‘благодарим” на карбоновия период. С течение на времето те са еволюирали и са се адаптирали към различни екологични ниши, което води до съвременното разнообразие от видове, на които имаме “щастие” да се радваме днес.
Унищожението на хлебарките далеч не е толкова лесно, имайки предвид, че обичат да си хапват от всичко по много
Хлебарките са всеядни гадинки и консумират еднакво ентусиазирано широка гама от органични и неорганични материали. Въпреки че се хранят основно с разлагаща се органична материя, могат също да се примирят с растителен материал, гъбички, мазнини, хартия, плат и дори други насекоми. Именно адаптивността им в този аспект позволява да оцеляват в различни среди: от градски райони до гори. Качество, особено ключово от гледна точка на еволюцията.
Хлебарките са безотказно адаптиращ се към средата организъм
Хлебарките успешно претърпяват няколко физиологични и поведенчески адаптации, които се явяват скок в еволюционното им развитие и им позволяват да оцелеят дори в сурови условия. Имат гъвкав екзоскелет, който издържа на изсушаване, което им позволява да пестят вода и да оцеляват в суха среда.
Някои видове хлебарки изпадат в състояние на временна хибернация или естивация, за да издържат още по-категорично на неблагоприятни условия. Притежават и забележителна способност да понасят екстремни температури, както минусови, така и особено високи градуси.
Напастта от хлебарки няма унищожаване заради завидната си репродуктивна способност
Хлебарките се размножават с висока скорост, като са способни да генерират голям брой яйца през целия си живот. Някои видове могат да се размножават безполово чрез процес, наречен партеногенеза, при който женските произвеждат потомство без необходимост от оплождане. За да защитят яйцата си, женските хлебарки често ги отлагат в защитени зони като пукнатини, и дори са в състояние сам-самички да ги носят, докато се излюпят.
Популацията от хлебарки е изненадващо устойчива на стандартните пестициди
Хлебарките показват забележителна способност да развиват резистентност към обичайните пестициди, с които упорито се опитваме да ги елиминираме. В хода на времето многократното излагане на определени препарати води до адаптация и постигане на определено ниво на устойчивост. Този факт прави работата на ДДД фирмите особено интересна, защото се налага да измислят непрекъснато нови и нови стратегии за унищожение на хлебарки и да се “надлъгват” постоянно с неприятните инсекти.
