Софтуерните компании трябва да бъдат въвлечени в рестарта на диалога по модернизиране на данъчната система от самото начало, за да не се повтаря ситуацията с Наредба Н-18
След близо тригодишна сага държавата се отказва от разпоредбите в Закона за ДДС, засягащи изискванията за деклариране и използване на СУПТО – акт, който Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) приветства заради съществените пропуски, нуждата от сериозно оптимизиране на предложените текстове и последвалия хаос. С отказа от Наредба Н-18 обаче остава нерешен проблемът с контрола върху отчитането на оборотите и той ще се задълбочава, ако софтуерните компании не бъдат въвлечени в новия диалог от самото начало.
Въпреки изразените тревоги по Наредба Н-18, наши представители участваха в десетките работни срещи в различни формати, организирани между държавната администрация и бизнеса. На всички тях БАСКОМ активно предупреждаваше, че в предложения вид Наредба Н-18 е взривоопасна по множество причини: някои от заложените изисквания бяха в голяма тежест за бизнеса на макро равнище, други бяха в противоречие с принципите на свободната конкуренция, а трети пораждаха сред софтуерните компании опасения за свръхрегулация и ненужни лицензионни режими. Особено притеснително за софтуерните компании бе последното съображение, като някои от тях обмисляха да прекратят оперативната си дейност – нещо, което БАСКОМ направи всичко по силите си да предотврати.
В същото време много от компаниите предприеха действия и направиха сериозни инвестиции в съответствие с изискванията в Наредба Н-18, които – към днешна дата и при напълно оттеглена регулация – остават огромни загуби, които бизнесът се налага да покрива в условията на разрастваща се икономическа криза. Причините за това се свеждат до хаоса в управлението на процеса по обсъждане и въвеждане на ефективни и справедливи за всички субекти правила, както и в отказа на компаниите, продаващи касови апарати, да позволят преминаване към директна софтуерна фискализация като безплатна алтернатива на скъпите месечни такси за мобилна свързаност и поддържане на всяка каса.
Най-обезпокоителното на този фон е, че три години по-късно пред държавата продължава да стои проблемът с контрола върху отчитането на оборотите, респективно върху отчисляването и събираемостта на данъците. Опасяваме се, че заради грешки в подхода може да се направи отстъпление от правилните по своята същност, цели и дух реформи за модернизация и дигитализация на данъчната система. В резултат на това и предвид вълната на форсиране на дигитализацията в много бизнес сфери като антикризисна мярка на COVID-ситуацията държавата може да изостане от бизнеса, а икономическата среда в страната да стане по-непредвидима и по-непрозрачна – нещо, което ние от БАСКОМ, като дългогодишен градивен партньор на държавата при разработването и прилагането на нормативните стандарти, не бихме желали да се допусне.
БАСКОМ е организация, която представлява един от най-устойчиво развиващите се сектори в България, а българската софтуерна индустрия е една от малкото, които остават слабо засегнати от кризата. Очакваме да отчетем темпове на растеж и в настоящата година, в която към момента българската икономика се срива с над 8%, а икономиката на ЕС – с над 14% на годишна база. Устойчивостта на софтуерната индустрия в България е възможна не само заради конкретни специфики на самата индустрия, но и до голяма степен заради прозрачната и сигурна среда, ясните правила и честните отношения между различните контрагенти на пазара. Поддържането на ефективни политики в тази посока, както и високите технически и етични стандарти са едни от основните ни цели, които последователно ще продължим да отстояваме.
В тази връзка настояваме:
- Да не прекъсва диалогът между бизнеса и държавата за модернизиране на данъчната система на страната.
- Да се премине към трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни с цел да се осъвремени, дигитализира и усъвършенства процесът по контрол на оборотите без допълнителни разходи за бизнеса.
- Новите предложения за промени в данъчното законодателство да бъдат прецизирани, да се вземат под внимание в самото начало експертните препоръки на софтуерния сектор и държавата да балансира отношенията между различните субекти, така че крайният резултат да е ефективен за всички и да не пречи, а напротив – да развива реалната конкурентоспособност на българския бизнес.
