Физици от университета в Кеймбридж са намерили теоретична основа за съществуването на червееви дупки, които представляват тръби, свързващи две различни точки в пространство-времето. Ако част от информация или физически обект може да мине през червеева дупка, това може да отвори вратата за пътуване във времето или за незабавна комуникация на огромни разстояния. Проблемът обаче е, че червеевите дупки на Айнщайн са известни като нестабилни състояния и не остават отворени достатъчно дълго, за да могат да преминат сигнали или физически обекти през тях. През 1988 г. физиците стигнаха до извода, че определена отрицателна енергия, наречена енергия на Казимир, може да задържи червеевите дупки отворени.
Теоретичното решение, предложено от физиците в Кеймбридж, е свързано с ефектите на квантовата енергия. Според ефектите на квантовата теория на полето и квантовата електродинамика във вакуум, между две проводящи незаредени плочи, поставени във вакуум на разстояние няколко нанометра, ще възникне електродинамична сила на привличане или отблъскване в зависимост от специфичната подредба на двете плочи. Този ефект е известен като ефекта на Казимир.
Въпросът е дали при наличието на подходящи обстоятелства тръба с форма на червеева дупка самостоятелно може да генерира енергия на Казимир? Според изчисленията, направени от физиците от Кеймбридж, ако гърлото на червеевата дупка е на порядъци по-дълго, отколкото е ширината на началото й, това наистина създава енергия на Казимир в центъра на гърлото.
