Модел, който позволява да се анализират свързаните лица в компании, бенефициенти по обществени поръчки у нас между 2011 и 2015 г., и държавни и общински структури, спечели първото практическо предизвикателство, свързано с обработка и анализ на данни – Дейтатон България. В рамките на 3 дни над 80 специалисти в 15 отбора работиха по задания на водещи компании като Experian Bulgaria, Receipt Bank, HyperScience, VMware Bulgaria, Kaufland, Telenor Bulgaria, SAP, Ontotext, GemSeek, А4Е, ShopUp.
Отборът, създал модела, демонстрира нагледно и размера на публичните средства, изразходвани за обществени поръчки в рамките на петте правителства от периода на наличните данни чрез онлайн софтуера Tableu Public. Данните от Търговския регистър бяха осигурени от компанията за семантичен софтуер “Онтотекст” с предизвикателство към участващите отбори да ги преобразуват във формат “отворени и свързани данни” (Linked Open Data – LOD) и да разкрият връзки и скрити факти в масива с ненормализирани данни. Информацията за обществените поръчки беше предоставена от портала за отворени данни на Република България Open Data. По заданието работиха Виктор Сендеров, data scientist, Николай Петров, специалист по комуникационни системи, Ива Делчева, анализатор, Никола Алексиев, предприемач, и Ясен Кипров, старши специалист по работа с данни.
Фаворит на публиката стана отборът на Константин и Лаура Халачеви, които работиха по предизвикателството на AI компанията HyperScience – да се разработи система, която разпознава типове документи и извлича информация от тях. Константин и Лаура разчитаха на софтуер за оптично разпознаване на символи с отворен код и представиха собствено решение с machine learning алгоритми, разработено на Python.
Отбор NSI Team работи с данни от проучването Европейско здравно интервю, предоставени от Националния статистически институт, като се фокусира върху разликите в оценката на собственото здраве между мъжете и жените в България. Отбор IEBG анализира резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 74 страни за 2015 г., като с различни методи за обработка на данните откри, че резултатите на българските ученици са силно дисперсирани между много добри и много слаби. Екипът също посочи и основния предмет, в който трябва се съсредоточат усилия за повишаване на общия резултат – математиката.
