Национална галерия / Двореца, пл. „Княз Александър І“, София
19 май – 20 август 2017. Откриване: 18 май (четвъртък)
След поредица от изложби на носителите на Наградата на Фондация „Рикар“ в Москва (2008), Сеул (2014) и Мексико (2016), през 2017 Фондацията представя изложбата „Palais Potemkine” в Националната галерия в София. За първи път в тази международна серия проектът ще включва и артисти, номинирани за този приз, основан през 1999.*
-Често една награда за съвременно изкуство е подчинена на разнопосочна динамика: ефект на сближаване (идентифициране и очертаване на национална артистична сцена) и ефект на съревнование (избиране и награждаване на конкретен възглед сред множеството). След приключването на този процес и чрез практиката на десетина артисти, номинирани или носители на наградата, изложбата „Palais Potemkine“ има за цел да подчертае и обедини полисемията на тази общност от нагласи и подходи около една споделена съвкупност от въпроси: каква е взаимовръзката между изкуството и предизвикателствата на съвременното общество; каква е ролята на артистичната институция в сърцето на града; как една изложба би могла да се оформи чрез взаимоотношение със своя контекст?
Декор на изложбата е сградата на Националната галерия в София, бивш царски дворец, който е бил свидетел и участник във всички обрати в историята на България в съвременната епоха: османското владичество, Освобождението, последвано от политическите блуждаения на монархията, провъзгласяването на Републиката съпътствано от „сателизацията“ към Съветския съюз, преходът към демокрация, съчетан с период на необуздан капитализъм. Днес, във време в което социалните и политическите ориентири изглеждат нестабилни, тази сграда с важен исторически и политически заряд, навремето проектирана и осъществена от чуждестранни архитекти, художници и декоратори, може чрез изкуството да послужи като средство за анализ на състоянието на обществото, на историческата и съвременната роля на културния обмен и на институциите.
Самата практика на представените артисти от френската сцена обогатява и релативизира понятието за „сцена“. Многообразието на темите които ги вълнуват, съумява да преодолее всякакви географски, стилистични или тематични граници, които биха се стремили да уеднаквят подхода им. Фактът, че авторите са обединени от различни връзки с Франция, не ги прави по-малко граждани на една глобална артистична общност. Техните изследвания и сътрудничество ги отвеждат до страните от бившия Източен блок, отвъдморските територии, бившите колонии, градски или отдалечени райони във Франция и по света.
Те се сблъскват с колониалната история, граничните линии, политическите катаклизми, ролята на градоустройството и паметниците, наративите на формирането на национално самосъзнание, декора на музеите или на информационното общество, медийния дискурс, начините за взимане на думата, анализа на несловесното общуване чрез жестове, разликите във външността и неравенствата между индивидите.
В този контекст „Palais Potemkine“ е преди всичко покана, отправена към художествената и гражданска общност, за съпричастие към един процес, който се състои в критическо преосмисляне и преизграждане на основите на нашия социум.
