България е на предпоследно място по дигитални умения, като едва 40% от българите на възраст между 16 и 74 г., които живеят в големите градове в България имат основни или малко над основните дигитални умения. След нас е единствено Румъния.
Според данните съществува голяма „пропастта“ между хората, които живеят в големите градове и тези от селата в графа дигитални умения Жителите на селата, които имат основни дигитални умения са под 20%, а тези от малките градове и предградията – малко над 20 на сто. На този фон средно за Европа 62% от живеещите в големите градове имат базови дигитални способности. Това се отнася и за 55% от хората от малките градове и за 48 на сто от тези от селата.
Разликата в дигиталните умения на хората от големите градове и селата средно за Европа през миналата година е 14 процентни пункта. Дигиталната “пропаст“ е най-голяма в България, Гърция, Хърватия и Португалия – 23 процентни пункта. В Унгария тя е 22 процентни пункта, в Литва – 21, а в Ирландия – 20 пункта.
Дигиталните умения се считат за съществени за глобалната конкурентоспособност, за увеличаването на работните места и икономическия растеж, а интернет може и да има жизненоважна роля за осигуряване на висококачествено образование и обучение, отбелязва Евростат. Индикаторът за дигитални умения отразява способностите за справяне в цифрова среда и е базиран на дейности, извършвани от хората между 16 и 74 г., в четири специфични области в интернет – информация, комуникация, решаване на проблеми и софтуер.
Като цяло нивото на дигитални умения в ЕС леко се подобрява в последните няколко години. В големите градове делът на жителите с базови умения се покачва от 60% през 2015 г. до 62% през 2019 г., в селските райони ръстът е от 46% през 2015 г. до 48 на сто през 2019 г., а в малките градове – съответно от 54% до 55%.
По данни за 2018 година 39.3% от населението в Европа е съсредоточено в големите градове, 31.6% от хората живеят в малки градове или в предградия, а 29.1% – в селски райони.
