Българският софтуерен бранш, за поредна година, бележи устойчив двуцифрен ръст от 16,9 % през 2015 г., изпреварвайки повече от 5 пъти растежа на БВП на България. Това стана ясно при представянето на тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Прогнозите за 2016 г. сочат, че приходите в сектора ще нарастнат с над 13 %, доближавайки сумата от 2 млрд. лева. Следва да се отбележи, че основен принос за растежа на софтуерната индустрия имат експортно-ориентираните компании.
През 2015 г. софтуерната индустрия в България е генерирала втория най-висок ръст за последните пет години – 16,9 % (спрямо 2014 г.), докато БВП е нараснал по текущи цени в стойност с 3,3 %. Така съотношението оперативни приходи спрямо БВП, за първи път в историята на бизнеса в страната, надхвърля два процента и достига 2,04 %.
По посочения начин, за петгодишния период 2011-2016 г., делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП се очаква да се удвои – от 1,16 % през 2011 г. до 2,25 % през 2016 година. При запазване на същите темпове на растеж на приходите в софтуерната индустрия, прогнозите са след 5 години – през 2021 г., те да достигнат 4,5 % спрямо БВП, което би наредило бизнеса сред най-големите в страната.
Средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-високо от това за страната. Предварителните данни за реално осигурените средно-годишно работни места в софтуерната индустрия за 2015 г. сочат, че те се увеличават с 1107 или 6 % спрямо 2014 г. Това е най-слабият ръст от 2012 г., като е ясен показател за задълбочаващите се проблеми с недостига на ИТ специалисти в страната. Прогнозите за 2016 г. сочат, че тенденцията ще се запази като броят на новите работни места в софтуерната индустрия в България ще отбележи по-нисък ръст от 5 % или 907 отворени нови позиции.
ИТ специалистите са 85 % от всички служители в бранша, като една трета от тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст. Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри, на фирмите са необходими над 8 седмици. Резултати за 2015 г. сочат, че средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия достига 2616 лв. (без ДМС). Възнагражденията в бранша остават едни от най-високите в страната, както в абсолютна стойност, така и като ръст.
Прогнозите за 2016 г. сочат, че средното брутно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия ще нарасне с 5 %. Стандартът на живот на софтуерните специалисти, измерен чрез покупателната способност на заплащането им в България, не само че започва да се изравнява със страните от ЕС, но вече и надхвърля медианата на заплащане в държави като Великобритания.
Платените от софтуерната индустрия данъци в бюджета през фискалната 2015 година се оценяват сумарно на 278 млн. лв., спрямо 245,5 млн. лв. през 2014 г. Това представлява увеличение от 32.5 милиона лева спрямо платените данъци от индустрията през предходната година. От тях, сумата платена за ДДС е 96,03 млн. лв., данък върху печалбата – 19,36 млн. лв., социални и здравни осигуровки – 89,19 млн. лв. и данък общ доход – 73,54 млн. лв.
През 2015 година едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало приблизително 14 755 лв. годишно от преки и косвени данъци, т.е. с повече от 50 % над средните стойности за страната. Следва да бъде отбелязан и ръстът от 6.7 % спрямо 2014 г., когато едно работно място е генерирало 13 835 лв. данъчни постъпления. И през 2016 г. се очаква данъците, които софтуерната индустрия ще внесе в бюджета на България да продължават да се увеличават в много по-голяма динамика от ръста на БВП и средния заложен ръст на консолидирания бюджет.
Прогнозите са през 2016 година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. повече данъци от предходната, както и 19-те хиляди работни места в сектора да осигурят над 300 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната. Следва да се подчертае, че обема на платените данъците се увеличава всяка фискална година, защото поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор, те са лесно събираеми и гарантирани.
Освен устойчивия двуцифрен ръст, отбелязван от софтуерните компании в последните години, България все още е атрактивна дестинация и регионален иновационен хъб за потенциални чуждестранни инвеститори, най-вече благодарение на съществуващите условия за установяване и развитие на бизнес в сектора. Предвид нееднократно декларираните напоследък намерения за промяна на системата за данъчното облагане, в т.ч. въвеждане на прогресивен подоходен данък за физическите лица, следва да се вземе под внимание, че по този начин ще бъде създадена нестабилна и непредвидима икономическа и фискална среда, което неминуемо ще доведе до отлив на инвестиционен интерес. Тази тенденция ще има негативни последствия за цялостното икономическо развитие на България не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план.
Естественият растеж на софтуерната индустрия през последните години е възпрепятстван поради невъзможността на образователната система да гарантира необходимия за това брой квалифицирани специалисти, и то не само в областта на ИТ. Почти не съществува съвременен бизнес, дейността на който да не е свързан по един или друг начин с навлизането и използването на високи технологии. Факт е, че едно работно място в софтуерната индустрия представлява фактор за откриването на няколко работни места в други сектори, като по този начин оказва ефект и върху намаляването на безработицата, и върху повишаването на стандарта на живот на заетите.
С цел решаване на проблемите с недостига на специалисти в краткосрочен план, преди няколко години водещите браншови организации стартираха инициатива за опростяване на процедурите за издаване на т.нар. “сини карти“. Очакванията на ИТ бизнеса бяха, че по този начин ще се облекчи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и ще доведе до намаляване на настоящия дефицит. За съжаление, почти година след приемането на изменения и допълнения към нормативните актове, регламентиращи процедурата за издаване на „сини карти“, секторът продължава да среща почти същите сериозни затруднения, от гледна точка на продължителност, липса на координация между институциите и усложненост.
В дългосрочен план Асоциацията работи с редица компетентни организации за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ активно си сътрудини с МОН и образователните институции по проект „Професия приложен програмист“, чиято цел е да въведе професионална квалификация при завършващите средно образование младежи. По този начин, завършващите 12-ти клас ще са готови да започнат работа като младши програмисти в индустрията, което ще доведе до намаляване дефицита на кадри. Първите такива специалисти се очаква да излязат на трудовия пазар през 2019-та година.Освен за крайно наложителните промени в образованието, БАСКОМ продължава да настоява за стратегически реформи по отношение на данъчното, социалното, инвестиционното и фискалното законодателство, въвеждането на електронно управление, инвестиции и целево насочване на европейските средства.
