Дали сме творчески настроени или просто се опитваме да се впишем в клишираното определение на думата „творец“ – това ни помага да разберем известният английски консултант и преподавател по международни отношения Тони Бюзан в изданието „Силата на творческата интелигентност“ (ИК „Изток-Запад“).
През 50-те и 60-те години на ХХ век американският професор Роджър Спери и екипът му изследват мозъчните вълни с цел да наблюдават как различните човешки дейности се отразяват върху тях. Резултатите от изследването водят до удивителното откритие, че като цяло мозъкът много отчетливо разделя дейностите на два вида: едни за лявото полукълбо – лявата кора на главния мозък, и други – за дясното полукълбо, дясната кора на главния мозък. Това изследване става известно като изследването на мозъчните полукълба и носи Нобелова награда на Спери през 1981 г.
Разпределението на дейностите за лявото и дясното полукълбо на мозъка според откритието на проф. Спери и екипа му е следното: думи, логика, числа, редици, линейност, анализи, списъци, задействат лявата кора на главния мозък, а ритъм, пространствена ориентация, измерения, въображение, фантазиране, цветове, холистично съзнание – дясната.
Позовавайки се на това откритие, лесно стигаме до извода, че дясното полукълбо при творчески настроените хора отчита доста по-голяма активност от лявото.
Широко разпространено е схващането, че художниците са разхвърляни, рошави, разсеяни, неспособни на логическо (т. нар. ляво мозъчно ориентирано) мислене и лишени от умения за структуриране и организация хора. За се впишат в този стабилно вкоренен в съзнанието на масите стереотип, милиони младежи по света – главно студенти по изобразително изкуство, се стараят максимално да се доближат до тази (погрешна) представа (т. е. да слязат на това ниво), само и само да отговорят на въпросния „идеал“ за художник. В резултат те отхвърлят думите, числата, логиката, реда и структурата и създават в съзнанието си само мимолетни образи, т. е. ограничават се.
Тони Бюзан – преподавател по международни отношения в Лондонския икономически институт, председател на Британската асоциация по международни изследвания и автор на редица книги, преведени на десетки езици по света – показва как можем да развием и освободим огромната си творческа интелигентност, като просто разберем начина, по който тя функционира и се култивира.
В „Силата на творческата интелигентност“ (с подзаглавие „10 начина да развихрим творческия си гений”) Бюзан дефинира понятието творческа интелигентност като способността ни да раждаме нови идеи, да разрешаваме проблеми по оригинален начин и да се открояваме от тълпата с въображението, поведението, продуктивността си.
Творческата интелигентност, твърди още Бюзан, включва редица способности и всяка от тях без изключение може да бъде усвоена и развита, така че да увеличим изобретателността си и да развиваме и двете полукълба на своя мозък с помощта на т. нар. мисловни карти. „Силата на творческата интелигентност“ ни въвежда във всяка една от тези способности и ни показва как да ги развием и усъвършенстваме.
Ето кратък откъс от книгата на Тони Бюзан, която излиза на български език от ИК „Изток-Запад“:
Какво представлява творческата интелигентност?
Творческата интелигентност е способността ви да раждате нови идеи, да разрешавате проблеми по оригинален начин и да се откроявате от тълпата с въображението, поведението и продуктивността си. Творческата интелигентност включва редица способности и всяка от тях без изключение може да бъде усвоена и развита, така че да увеличите изобретателността си. „Силата на творческата интелигентност“ ще ви въведе във всяка една от тях и ще ви покаже как да ги развиете и усъвършенствате. Тези способности са:
1. Ляво/дясно мозъчно полукълбо. Способността за взаимосвързано използване на различните умения на лявото и дясно полукълба.
2. Водене на бележки/картографиране на идеи. Способността да онагледявате мислите си, като ги прехвърляте от главата си на хартия, за да можете да ги изследвате по-пълноценно.
3. Находчивост. Скоростта и лекотата, с която ви идват нови идеи. Находчивостта е мерилото за творческата ви производителност.
4. Съобразителност. Творческата съобразителност е способността да раждате различни видове идеи и да превключвате от един подход на друг, прилагайки най-разнообразни стратегии. Тя включва способността ви да виждате нещата от различен ъгъл, да обмисляте различни гледни точки, да преосмисляте стари концепции и да им придавате нов смисъл, както и да преобръщате наопаки вече утвърдени разбирания. Тя включва и способността да ползвате всичките си сетива за създаването на нови идеи.
5. Самобитност. Самобитността е един от основните елементи на творческата интелигентност и творческото мислене. Тя представлява способността да създавате идеи, които са лично ваши – необикновени, своеобразни и ексцентрични (т.е. встрани от центъра).
6. Задълбоченост. Добрият творец тръгва от една централна идея и я разработва във всички посоки, като развива, разширява, оживява и така задълбочава първоначалната мисъл.
7. Асоцииране. Творческото мислене се възползва от факта, че човешкият мозък е гигантска „машина за асоциации“. Опирайки се на интуитивното си знание за начина, по който тя функционира (вие също ще имате доста добро познание за това, след като прочетете тази книга), творците черпят от този безкраен източник, за да развият всички аспекти на своята изобретателност.
