Първата по рода си роботизирана медицинска кабина за дистанционна диагностика беше представена от екипа на софтуерната компания Бизнес Алианс Б.А.А.Е.Р. в София. Това стана в рамките на две презентации за студенти и преподаватели на тема „ИТ технологиите в развитието на съвременната медицина“ в Нов Български Университет (НБУ) и Военно Медицинска Академия (ВМА), които имат договор за обща магистърска програма по телемедицина от 2008 година.
Събитието бе открито от декана на НБУ – доц. д-р Росен Стоянов, проф. д-р Живка Винарова, д.м.н. и гл. ас. д-р Полина Михова – ръководители на катедра „Телемедицина“ на НБУ, полковник д-р Ростислав Костадинов – началник на учебно-научния отдел във ВМА, проф. Асен Петков, д.м.н. Началник на катедра “Военна медицина” във ВМА, Франсоа Ван Льовен – генерален мениджър на БААЕР България и Джордж Лакис – партньор в MedVision – американска компания за доставка на решения за телемедицина.
Като DBA експерт с над 20 годишен опит, Франсоа Ван Льовен изнесе лекция на тема „ИТ и Здравеопазването – партньори до живот“, в която разказа за използването на базите данни в здравеопазването за целите на телемедицината, събирането да данни за създаване на електронен файл на пациента Electronic Patient file (EPF), рискове за сигурността на тези данни и др. Накрая той представи и конкретни примери на решения за улесняване, осъвременяване, подобряване на качеството и намаляване на стойността на предлаганите здравни услуги, предоставени от най-големите разработчици на бази данни – Oracle Corporation и един неизвестен в България разработчик на т. нар. хибридни бази данни HDB – корейско американската компания Altibase.
Чрез видеоконферентна връзка американската компания Medex Spot – представи пред българските студенти своята уникална роботозирана кабина за медицинско самообслужване. Тя е оборудвана с двупосочен сателитен видео терминал и медицински уреди като: дигитални везни, уред за измерване на височината, ръкавица за измерване на кръвно налягане, инфрачервен термометър, оксиметър, ЕКГ монитор, стетоскоп, миниатюрни камери, за преглед на кожата, ушите, устата и ретината. При заявка може да се монтира и автоматизиран рентген.
Чрез видео връзката професионален медицински представител в кол център в болница на стотици или хиляди километри може да прегледа дистанционно пациента, да го диагностицира и да му предпише медикаменти. Кабината притежава и първата по рода си патентована система за самопочистване, която гарантира на 100%, че помещението след всеки пациент е абсолютно обезопасено от всякакви патогени.
Medex кабината не е фантастика или прототип, а вече е в производствена фаза. Идеята и е да бъде ситуирана на публични места като супермаркети, гари, летища или в изолирани и трудно достъпни места без болници, за да предоставя следващо поколение медицинско обслужване на ниска цена достъпно за всеки. Тя е подходящо решение и за отдалечени селища и региони, в които няма болници и лекари.
Полковник д-р Ростислав Костадинов от ВМА представи една сравнително нова дисциплина – медицина при бедствия. Освен различните процедури за бърза реакция, той подчерта и връзката й с ИТ технологиите и социалните медии за събиране на обем от информация, която да се анализира бързо, за се вземе такова решение за действия, което максимално да ограничи последствията от дадена бедствената ситуация.
Проф. д-р Живка Винарова представи първа по рода си за България лекция на тема Big Data (обработка на големи обеми от данни) в медицината, която показа произхода на термина, неговото развитие, начините на събиране и обработка на различните източници на информация и тяхната употреба в областта на класическата и е-медицината. „Вече има спорове дали дигитализираните данни трябва да са водеща или второстепенна технология в медицината на бъдещето. За мен отговорът е, че те трябва да са съпътстваща технология за подобряване на нивото на работещите в медицината. Те дават един допълнителен поглед на лекарите, които практикуват изкуството на диагностиката.“
Професор Ив Суке от Брюкселския Свободен университет (Vrije Universiteit Brussel) представи сравнително новата дисциплина – дигитална патология. Той посочи пречките пред нейното развитие като: унифициране на дигиталните формати, съхранението на този огромен обем от данни, мисленето на традиционната медицина и др. Той демонстрира и огромния потенциал на дигиталната патология за дигитализирането на масиви от тъканни образци, събирани още от създаването на патологията и изграждането на общи дигитални био банки, които да бъдат достъпни за учените от цял свят, което би подобрило значително научната работа в медицината.
Уоркшопът бе закрит от проф. Асен Петков, който показа възможностите на информационна система на Военно медицинска академия, която използва някои компоненти на телемедицината от около 30 години. Началникът на катедра “Военна медицина” обясни, че военна академия е лидер в областта на дигиталните медицински технологии у нас, но повечето системи не са свързани една с друга. В България липсва и единна дигитална здравна система с електронни файлове на лекари и пациенти, бази данни с изследвания и др. Той сподели и за програмата IMIHO (Interconnection of Military Hospitals) – уеб страница на Общността за медицински обмен на информация между военните болници в рамките на Процеса на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, която още е в разработка.
