Откривателят на ксерографския процес получи още едно признание за своите изобретения

Честър Карлсън – човекът, чиито открития доведоха до създаването на копирните машини, беше представен в Международната зала на славата в хартиената индустрия на 6 октомври в Апълтън, Уисконсин.

Карлсън, изобретателят на ксерографията, беше почетен за изобретяването на метода на копиране върху хартия – едно от революционните открития на изминалото столетие.

Залата на славата отдава дължимото на професионалисти, които чрез изобретенията, начинанията и усилията си, са подпомогнали развитието на световната хартиена индустрия.

Карлсън патентова концепцията си за копиране през 1937 г., а през 1944-та влиза в сътрудничество с института Battelle в Охайо, за да развие технологията.

През 1947-ма сключва лицензно споразумение с компанията Haloid (която по-късно се превръща в корпорация Xerox).

Първата в света копирна машина, Xerox 914, излиза на пазара през 1959 г.

През 1955-та, четири години преди представянето на Xerox 914, в света са направени 20 милиона копия; пет години след това, през 1964-та, в света са направени 9,5 милиарда копия, почти всички от които – ксерографски. Броят им нараства до 550 милиарда копия през 1984 г., а днес всяка година по света се правят трилиони копия.

Карлсън е роден през 1906 г. в Сиатъл, Вашингтон и умира през 1968 г. в Ню Йорк. Завършва Калифорнийския институт за технологии през 1930 г. с бакалавърска степен по физика и Нюйоркското юридическо училище през 1939-та с бакалавърска степен по право.

Докато е в юридическото училище Карлсън се тормозел да копира книгите от Обществената библиотека в Ню Йорк като ги преписва, тъй като не можел да си позволи да си ги купи. Този горчив опит го вдъхновил да създаде копирната машина.

Карлсън предложил идеята си на повече от 20 големи корпорации, които по неговите думи откликнали с „ентусиазирана липса на интерес”.

Въпреки това, постоянството му довело до представянето на копирната машина 914, оценена от списание Fortune като „един от най-успешните продукти, продавани някога в Америка”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *