Деян Дянков
Тази вечер ще стискам палци пред телевизора, разходката до Италия се отлага за някой друг мач, а утре – Sony Digi School 2009
Довечера на Stadio Olimpico в италианската столица ще има 5000 души в червени фланелки, сред които, уви, няма да бъда. След героичната победа в Москва се бях зарекъл да не изпусна нито един домакински мач от групите на Лига Европа и по възможност да отида и на някое от гостуванията, като това в Рим се очертаваше като най-атрактивно. За съжаление, работата около сайта е на такъв етап, че точно сега не мога да отсъствам, за да ходя по мачове.
За сметка на това утре рано сутрин пътувам за едно важно и много интересно събитие на Sony, за което скоро (може би още утре, ако всичко с нета в хотела е ОК) ще пиша повече на сайта. Sony Digi School се провежда ежегодно и е коренно различно от други събития, преминаващи под мотото „да се похвалим пред журналистите колко сме велики и да ги нахраним и напоим богато, за да ни повярват”. Парадоксалното в българската ИТ журналистика е фактът, че повечето редактори пишат за неща, които не само че никога през живота си не са виждали, но и от които почти нищичко не разбират. В резултат читателят трябва да преглъща изумително некомпетентно подготвени статии, изпъстрени с фактологични грешки и откровени бисери. Но не бързайте да надигате глас срещу журналистите – има ред обективни причини, които поне отчасти ги (ни) оправдават.
България е малка (и бедна) страна, тук няма как да се отпечатат и продадат огромни тиражи на хартиените издания, нито пък да се регистрира трафик от милиони посещения в специализираните сайтове. Свитата читателска аудитория и оскъдните приходи от реклама принуждават всички (и тук имам предвид наистина ВСИЧКИ) български редакции да работя в абсолютно ненормални условия и с екипи, които са десетократно по-малобройни от екипите на аналогична по важност медия в голяма държава от ЕС. Редакторите нямат нито време, нито енергия да изпипват и прецизират своите статии, защото са задължени да бълват огромен поток от думи, който не е по силите на нито един техен западен колега. Да не забравяме и отношението на големите компании – в България в повечето случаи е доста трудно да се вземе даден продукт за тестване в редакцията, а без реални тестове е абсурдно да се напише обективно и задълбочено ревю на съответното устройство.
Ето защо аз горещо приветствам инициативи от типа на Sony Digi School, при които компаниите дават на редакторите реална възможност да се докоснат и изпробват най-новите им електронни джаджи и технологии. Всяка есен Sony събира водещите ИТ журналисти и им показва всичко най-ново, което е излязло или ще се появи на пазара преди Коледа. LCD телевизори BRAVIA, уокмени, огледално-рефлексни фотоапарати, компактни „сапунерки”, видеокамери, Blu-ray плейъри и системи за домашно кино – всичко това е събрано накуп в изложбената зала, за да се нахвърлим върху него като прегладнели деца в сладкарница. Някои от моделите са прототипи, които все още не са достигнали българския пазар и тепърва ще навлизат в търговската мрежа.
PR-ите на Sony са стигнали толкова напред в стремежа си да накарат ленивите редактори да разцъкат и разучат отблизо продуктите на Sony, че дори организират игри между нас, при които неусетно се научаваш да снимаш с най-новия Alpha DSLR или Handycam. Идеята е отлична, а ползите – очевидни. Sony Digi School е една от причините да четете доста по-малко некомпетентни глупости по адрес на продуктите на Sony, отколкото за която и да е друга популярна марка електроника – просто хората, които пишат въпросните текстове, реално познават устройствата на компанията и имат преки впечатления от работата с тях…
Но да не изпадам без време в лирични отклонения – до първия съдийски сигнал в Рим остават броени минути, а за Sony Digi School 2009 ще имате повече информация утре, след като изненадаме неприятно вълците от Рома;-)
