НАП: Предлаганата от криптовалутите анонимност е проблем за приходните администрации

Как се облагат приходите от продажба на биткоини? Кои криптовалути проследява НАП? Възможно ли е разходите по закупуване на криптовалути, както и на техника за добив да бъдат използвани за намаляване на дължимите данъци? Трябва ли да се регистрираме по ДДС, ако продаваме биткоини в сайтове в друга страна от ЕС? С увеличаване популярността на виртуалните валути тези и още много въпроси вълнуват все повече хора, добиващи и търгуващи с тях. Екипът на Pixelmedia.bg отправи няколко въпроса по темата към експерти от НАП. Отговорите можете да прочетете по-долу:

ВЪПРОС: Все още ли са валидни основните положения, указани в съобщението от Националната агенция за приходите (НАП) относно доходите от сделки с биткойн от 2 април 2014 г., или има някакви новости в нормативната уредба в това отношение?

ОТГОВОР: Няма промени в нормативната уредба, относно данъчното третиране на доходите от сделки с биткойн, поради което разяснението, направено от НАП в посоченото съобщение, е актуално и към настоящия момент. Променен е само образецът на годишната данъчна декларация, поради което препратката следва да е към Част І, Таблица 2 от Приложение № 5.

ВЪПРОС: Ако едно лице през годината е закупило повече биткойни или други криптовалути, отколкото е продало (какъвто е случаят при много хора през 2017 г., поради поскъпващата цена на криптовалутите), това може ли по някакъв начин да му намали дължимите данъци?

ОТГОВОР: За целите на данъчното облагане доходите от продажба на виртуална валута (крипто валута) „биткойн“ се третират като доходи от продажба на финансов актив, т.е. при определянето на облагаемия доход се прилагат правилата на чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба / загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). В този смисъл са и становищата на НАП, които могат да бъдат открити в рубриката „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на Агенцията.

При положение, че през годината едно лице е закупило повече биткойни или други криптовалути, отколкото е продало, следва да се има предвид че притежаването на финансовите активи няма да има данъчни последствия.

ВЪПРОС: Как се третира създаването на криптовалута чрез т.нар. “добиване”? Възможно ли е да се отчитат разходите от техниката, закупена с цел добиване?

ОТГОВОР: Доходите от дейност по създаване (добиване) и търгуване с „биткойни“ не са обособени като отделен вид доход, т.е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон. Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им е аргумент за това, че намерението му е тази дейност да се превърне в постоянен източник на доход, т.е. ще се осъществява по занятие и в този смисъл физическото лице би могло да се третира като търговец по смисъла на Търговския закон. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход, респективно годишната данъчна основа и дължимият данък, се изчисляват в съответствие с правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

Следва да имате предвид, че описаното по-горе данъчно третиране се отнася до всички видове виртуални валути (криптовалути), които се използват в практиката.

ВЪПРОС: При получаване на доходи от продажба на криптовалута в сайтове, намиращи се в страна от ЕС, лицето трябва ли да се регистрира по ДДС?

ОТГОВОР: Услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута bitcoin следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС. По своето естество е доставка на финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

На основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от закона указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случай че получател на тази доставка е данъчно задължено лице, установено на територията на държава членка, ще е налице основание за регистрация по 97а, ал. 2 от ЗДДС. Задължението за подаване на заявление за регистрация на посоченото основание възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).

В случай че получател на доставката е данъчно незадължено лице, то на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. В този случай доставчикът, установен на територията на страната, за когото тези доставки представляват основна дейност, е необходимо да следи оборота от същите с оглед възникване на задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96 от същия закон.

ВЪПРОС: Доходите от кои криптовалути проследява НАП? Напоследък се появяват стотици нови типове криптовалути, както и огромен брой други инструменти, създавани посредством технологията блокчейн. Като цяло – какво определение за криптовалута използва НАП?

ОТГОВОР: НАП следи за спазване на задължението на лицата да декларират всички доходи, подлежащи на облагане с данък, включително и получените в резултат на сделки с криптовалути. Предлаганата от криптовалутите анонимност на лицата, осъществяващи сделки с тях, е общ проблем за всички приходни администрации. В тази връзка тече постоянен процес на обмяна на опит и добри практики в тази област, вкл. и обмен на информация за лица, за които е установено участие в сделки с криптовалути. Така например през 2017 г. НАП получи от държави-членки на ЕС информация за извършени такива сделки от лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са български граждани. В момента се извършват действия по идентифицирането на тези лица и проверка дали получените доходи са декларирани по съответния ред.