Над 70% от парите за научноизследователска и развойна дейност се усвояват в компаниите, докато в държавните научни институти едва 23%. На висшите училища и университетските болници се падат 5.7% от общата сума, а на нетърговските организации – 0.8%. Това се вижда от данните на Националния статистически институт за разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2017 г.
Бизнесът е и най-големият източник на средства за научна и развойна дейност. Компаниите са осигурили през миналата година 328.5 млн. лв. за целта, с 2.6% повече, отколкото през 2016 г. От чужди източници са дошли 244 млн. лв. , а държавата е платила 176.3 млн. лв.
Общата сума, с която са финансирани научни изследвания през миналата година е 760.2 млн. лв. , с 3.5% по-голяма отколкото през предходната. Едновременно с това броят на хората, занимаващи се с научна и развойна дейност намалява за година със 7.1% до 23 290 души, като от тях изследователи са 15 094 души, което е с 5.7% по-малко. Най-много – 46.1% са изследователите, работещи в компаниите, в държавни научни институти са заети една трета от тях, всеки пети учен работи във висше училище.
Най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания – 62.1% (429.3 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания – съответно с 26.9% (185.7 млн. лв.) и 11.0% (76.5 млн. лв.).
