На среща на над 100 дружества за защита на авторските и сродните права от целия свят в София е била приета резолюция, с която се иска заплащане на компенсации от физически лица, които съхраняват музикални произведения на информационни носители за частно ползване. Както се посочва в съобщение до медиите от Музикаутор: “В момента механизъм за компенсационни плащания съществува единствено формално и правната рамка е практически неприложима.”
Музикалните компании и организациите, защитаващи техните интереси, от години търсят начини да получат отчисления за съхраняването и споделянето на музика на различни информационни носители. В ерата на интернет и мобилните приложения споделянето на музика, филми и други обекти на авторското право стана изключително лесно и компаниите от тези сектори все още не могат да намерят начин да противодействат на това. Тяхната позиция е, че защитават правото на авторите да получат справедливо заплащане за създадените от тях произведения и когато едно лице запише съответното произведение на флашка или направо на телефона, то ги ощетява.
Налага се обаче въпросът: кой ще проверява информационните носители на физическите лица и как ще доказва дали едно музикално произведение записано на тях е със заплатени авторски права или не. Ще има ли правомощия някой орган на реда да изземва флаш памети, смартфони и плеъри само по подозрение, че на тях са записани музикални произведения с незаплатени права? И няма ли това да доведе до “полицейщина” и произвол от страна на съответния орган.
Също така ще бъдат ли компетентни съответните служители да разпознават музиката с неплатени права и тази под свободни лицензи като creative commons или пък разпространявана по други начини като мобилното приложение Spotify и др.? Всъщност за да се прослуша едно парче през Spotify, от техническа гледна точка то се копира на устройството. Същото важи и за разпространението му през хилядите рутери и други мрежови устройства, чрез които функционира глобалната мрежа. Означава ли това, че всички те работят в нарушение?
А ако се възприеме другият подход – да се добави предварително в цената на всяко устройство такса за това, че на него могат да бъдат съхранявани музикални произведения в бъдеще, това няма ли да наруши правата на хилядите потребители, които ще си купят такива устройства, но без да съхраняват музика на тях? Да не говорим за нарушаването на основополагащия принцип “презумпция за невинност”, на който се основава цялото право днес.
Екипът на Pixelmedia.bg винаги е ценял авторския труд във всичките му форми. В дигиталната ера обаче моделите, по които авторите получават възнаграждание за своите произведения се променят с бързи темпове. Корейският изпълнител Psy например пусна свободно в интернет своя хит Gangnam Style и това не само му донесе световна известност, а и милиони долари приходи от рекламни отчисления в YouTube. Все повече млади изпълнители организират crowdfunding кампании в сайтове като Kickstarter, привличайки сериозни суми за своите нови албуми. Други пускат музиката си напълно безплатно в интернет и печелят отчисления чрез обикновени бутони за дарение на сайтовете си. Възможности за възнаграждаване на авторите има много, а динозаврите може и да стъпват тежко, но това не ги прави по-малко динозаври.
