Живеем във време, в което новите технологии, напиращи да намерят своето място на пазара са толкова много, че проследяването на напредъка на всички тях е трудна задача. Има обаче няколко, които си струва да държим под око, тъй като вече са утвърдили позициите си и от тях се готвят за щурма на нови потребители и пазари. Именно такава е системата за глобална сателитна навигация, позната като
GPS
Точното определяне на местоположението е изключително важно за редица области от живота на днешното общество. Подобно на много от актуалните технологии, които използваме, и глобалната позиционираща система започва съществуването си като разработка на военните. Важната дата е 17 юли 1995 г. Именно в този ден, след като всичките 24 спътника с името Navstar са в орбита (последният е изстрелян на 26 юни 1993 г), американските военновъздушни сили обявяват системата за напълно готова за експлоатация. Тя дава възможност за определяне на позицията върху земната повърхност (географски координати и надморска височина) с точност до няколко метра (дори и милиметри в отделни по-специални форми на системата). Технологията става реалност в резултат на дълги години работа, комбинацията от различни научни и инженерни открития и най-вече благодарение на разработката на най-точните средства за измерване на време – атомните часовници, които са прецизни в рамките на милиардна част от секундата. До момента са изстреляни общо 54 спътника, от които в експлоатация са 31.
За получаване на информация от съзвездието спътници над нас използваме GPS приемници – вградени в мобилните телефони или външни, които се свързват към тях безжично чрез Bluetooth. Един приемник пресмята позицията си, като използва информацията, получена от поне 4 навигационни спътника. Тъй като точността е от изключително значение, във всеки от сателитите е поместен атомен часовник, който осигурява времева информация в излъчваният сигнал. В този сигнал са включени и други параметри за позицията на спътника и състоянието на цялата система, които след това приемникът конвертира в географски координати.
На практика приемащият модул сравнява времето на получаване на сигнала от всеки отделен спътник с времето, в което той е изпратен и с помощта на малко тригонометрични изчисления определя разстоянието до различните спътници, с които има връзка. Приемникът включва в пресмятането и допълнителни параметри (като доплеровия ефект, последната известна позиция на сателита, алгоритми за корекция на грешки и т.н.), които му помагат да фиксира позицията по-бързо. Всичко това обаче е валидно само за случаите, в които е налична пряка видимост към небето, тъй като на закрито или в силно застроени градски условия, приемникът няма да работи или ще работи зле заради слабия сигнал, който ще улавя. Точно тук се намесва допълнителна технология, която прави възможно позиционирането на закрито. Тя се нарича
aGPS
(абревиатура на assisted Global Positioning System) и няма нужда от връзка със спътниците от системата, като вместо това изисква данни за местоположението от специален сървър в мобилната мрежа. В зависимост от реализацията, въпросният сървър може да даде на телефона готова, приблизителна информация за положението му или просто да му осигури данни за орбиталната позиция на спътниците, чрез които устройството само да изчисли своята позиция. Предимствата на технологията се изразяват в ускорено време за локализация, спестяване на енергия и процесорна мощ на телефона и не на последно място – възможност за работа на закрито или в неблагоприятни (от гледна точка на силата на спътниковия сигнал) условия. aGPS може да се открие в доста нови телефони, като при нужда подпомага работата на стандартният GPS приемник вграден в тях или работи самостоятелно.
Има и други технологии за установяване на местоположението, подобни на aGPS. В края на 2007 година, Google представи нова мобилна версия на своето безплатно приложение Google Maps, която разполага с функцията My Location. Благодарение на тази функция може да бъде определено приблизителното местоположение на потребителя върху картата и без той да разполага с GPS. Резултатите от употребата на My Location не са сравними с тези, получени от истински приемник, тъй като за определянето на приблизителната локация се разчита на координатите на съответната клетка (всяка има уникален идентификатор) в чийто обхват се намира телефона. Според Google, позицията се показва с точност до километър. Добрата новина е, че не е нужно да разполагате с GPS приемник и че услугата работи в голяма част от света – или поне в САЩ, Европа и отделни райони от Азия. От друга страна, този начин за определяне на положението включва и неизбежното изпращането на някаква информация до сървърите на Google и ако особено много държите на правото си на лична неприкосновеност, имате сериозен повод да се замислите дали изобщо да използвате въпросната функция. Приложението е съвместимо с повечето телефони на пазара (поддържащи Java) включително и с онези, които работят с Windows Mobile и S60. За по-голяма точност програмата може да се използва съвместно и с вграден или външен GPS приемник.
GPS не е единствената система за сателитна навигация. Предвиден като нейна алтернатива и допълнение е подкрепяният от ЕС проект
Galileo,
който въпреки всички препятствия през него, през изминалите месеци се приближи все повече към успешното си завършване. След като в началото на 2007 година група частни компании, които се занимаваха с развитието на Galileo се оттеглиха заради съмнения в икономическата му рентабилност, през май ЕС пое пълен контрол върху него. По-късно, малко преди края на 2007 година, 27 от европейските транспортни министри постигнаха споразумение да продължат развитието на проекта с очаквана стойност от над 3,4 милиарда евро, като официалното му пускане в експлоатация е планирано за 2013 година. Очаква се Galileo да предложи по-прецизно позициониране в сравнение с GPS и руската система ГЛОНАСС, по-добра работа в места с по-голяма географска ширина и най-важното – независима от САЩ навигационна система, на която да разчитат европейските страни. Потребителите вече имат двоен повод за радост – ЕС и САЩ постигнаха споразумение, което ще позволи на GPS приемниците да работят със сигнали за цивилна употреба и от двете системи, като по този начин постигнат и по-голяма точност.
Бурно развитие
Какво смятат пазарните анализатори и стратези? Те следят отблизо развитието на технологиите, за да могат по-добре да консултират своите клиенти и в повечето случаи техните заключения доста точно очертават посоките и ни позволяват да надникнем в утрешния ден. Според прогнозите на ABI Research, след като през 2008 година доставките в световен мащаб на мобилни телефони, които са снабдени с възможности за сателитно позициониране, надхвърлиха 240 милиона броя, към 2012 година те ще се удвоят до 550 милиона. Агенцията очаква приходите от такива телефони да достигнат около 100 милиарда долара към края на 2012 година. Експертите на ABI Research смятат, че все повече IT мениджъри обръщат внимание на технологията – особено тези, които трябва да осигуряват поддръжка на професионалисти, намиращи се в движение. Мениджърите тепърва откриват ползите от снабдените с GPS устройства, тъй като такива телефони могат да помогнат за оптимизирането на работата на намиращите се извън офиса служители. Подобно решение представлява системата TeleNav Track, която разполага с възможности за осигуряване на визуална и звукова информация, детайлни указания за придвижване от едно място до друго, функции за сканиране на баркодове, работа с електронни разписания и др.
Друго актуално проучване, този път от компанията In-Stat прогнозира, че след успешното излизане от кризата световният пазар на смартфони ще нараства с повече от 30% всяка година до 2012, и е много вероятно повечето от тези устройства да включват GPS приемници. Масовото навлизане на GPS технологията води до поевтиняването на производството на съответните модули и съответно до вграждането й във все по-разнообразен и достъпен като цена хардуер. Най-често срещаните проблеми, свързани с точността на позициониране, времето за първоначалното фиксиране на сигнала и дори работата в затворени пространства без пряка видимост към небето, вече са изчистени до голяма степен от производителите на телефони и на GPS чипсети, което е добра новина за крайният потребител. Особено за онези хора, които искат всичко в телефона им да работи без нуждата от допълнителни настройки. Операторите и разработчиците на приложения на свой ред виждат в тази тенденция чудесен начин да генерират допълнителни приходи – с ново съдържание и по-сложни услуги, зависими от местоположението. Сред компаниите, които предлагат телефони с вграден GPS модул са Nokia, Research In Motion (RIM), Samsung, Sony Ericsson, Apple, HTC, Eten и Mio, като на пазара със свои предложения започнаха да излизат и все повече от малките ODM (original device manufacturer) азиатски компании.
Достъпно за всеки
Дори и телефонът ви да не разполага с вградени GPS възможности, ако е снабден с Bluetooth, винаги може да използвате външен приемник. Такива модели се предлагат вече на цени под 100 лева, като освен към телефон е лесно да ги свържете и към лаптоп или компютър. Не е проблем да захвърлите външния GPS модул някъде в раницата или чантата си или да го приберете в жабката на колата – повечето модели са достатъчно чувствителни, за да работят безпроблемно дори оттам. Добавете правилният софтуер и ще получите пълнофункционална навигационна система, която по нищо не отстъпва специализираните устройства.
Съществуват и безплатни Java приложения за навигация, като това на Nav4All, които изтеглят нужните карти на района през мобилната мрежа в момента в който им потрябват, но това утежнява сметката с допълнителни разходи. Nokia Maps също може да изтегля картите през мрежата, но същевременно има и удобната опция за зареждането им в телефона през компютър.
Освен мобилната употреба на GPS решения, на нарастваща популярност се радват и автомобилните навигационни системи. В общия случай те разполагат са голям сензорен дисплей за лесно управление, а някои са портативни и могат да се вземат извън автомобила, например за пешеходна употреба, имат възможност за възпроизвеждане на мултимедийни файлове и са в състояние да поемат ролята на Bluetooth handsfree система. Като опция навигационните системи за автомобила могат да получават в реално време и различна информация за състоянието на пътната мрежа, цените на горивото и т.н. като използват връзка през мобилен телефон или технологията TMC, предаваща информацията чрез RDS.
