Разговаряме с Марин Крънзов от parizagames.com по повод идеята за визуализация на крепостта Царевец. Ето какво ни разказа той.
-Здравейте, г-н Крънзов! Вие сте част от инициативата за визуализация на крепостта Царевец. Бихте ли ни разказал повече за проекта и неговата мисия? Как се роди идеята?
-Трудно е да се каже кога точно се е родила идеята. Царевец, обвит от историческа мистерия и легенди, винаги е бил нещо, което дразни любопитството както на историци, така и на хора на изкуството и обикновени посетители. Аз лично съм участвал в идея за подобен проект още в далечната 2001 г. Защо точно сега? Факторите са много – от една страна изключително примамливите технологии, които се развиха в последните години, така и нашият личен опит от предходни проекти по големи ърбан визуализации. Може да се добави и надигащата се патриотична нотка през последните години като катализатор.
-Представете ни екипа зад идеята.
-Екипът, решил да осъществи начинанието, е този на Паризагеймс студио. Имаме съвместен опит от много години, например с Любомир Русев, който е съосновател на Паризагеймс, сме работили заедно в други студия преди още отпреди 10 години. С него бяхме и в небеизвестното студио Убисофт, където сме участвали по няколко Assassin’s Creed заглавия, за които може да се каже, че са добра техническа школа за изграждане на ърбан локации. Идеята допадна и на други специалисти, някои от тях извън България. Например, като осветител се включи Богомил Уруков, който в момента работи за фирма извън страната, с озвучаването се зае Георги Млячков, а с анимациите се занимава Ирина Арменкова.
-Каква техника е използвана за визуализацията? Какво ще видим, благодарение на нея?
Технически, ние искахме да обединим модерни гейм технологии и ВР (виртуална реалност), като по този начин се постигне едно по-атрактивно усещане за присъствие в изградената локация – в случая Царевец. Благодарение на това, потребителят може да се разходи из крепостта, както се предполага, че е изглеждала в миналото, но освен сгради, се виждат хора, чуват се гласове, камбанен звън и т.н. Ключово ще е посещението в тронната палата на българския цар, както и самият дворцов комплекс.
-Докъде е стигнал проектът? Какво тепърва трябва се случи?
В момента тестово сме направили именно дворцовия комплекс, който представлява сам по себе си отделна крепост с казармени помещения, храм, административни и жилищни сгради, кухни и тронната зала. Отвън крепостта е заобиколена от високи стени с бойни кули. Има два входа – представителен (северен) и домакински (южен). Имаме и различни гледни точки на историци, занимаващи се с тази тема. Имаме искрено желание да се доближим максимално до действителността.
-Срещате ли подкрепа от страна на граждани, неправителствени организации, спонсори и местна власт? Трудно ли се стартира подобна инициатива?
-За съжаление, на този етап проектът все още очаква инвестиции. Медийната подкрепа, както и гражданската във Фейсбук, беше огромна. Подкрепата за кампанията в сайта за споделено финансиране indiegogo.com, обаче, беше вяла и не постигна резултат. Имане помощ относно информация и съвети от местните структури, които трябва да доведат до един ефективно действащ продукт за потребителя. Срещите с местни инвеститори и фондове не доведоха до реално инвестиране.
Подобно начинание, каквото не е правено в България, среща доста съмнения. Един от беше финансистите казал, че подобни проекти е наблюдавал в Китай и са вече нормална туристическа атракция, а също и че до 5 години голям брой от историческите обекти, които са на ниво руини, ще преминат през компютърна визуализация. Засега у нас това се приема с голяма доза скептицизъм и недоверие.
-Родолюбие ли е водещата сила в начинанието или любовта към модерните технологии?
-Родолюбие и желание съвременните технологии да помогнат в популязиране на нашето историческо богатсво, както и от това, че сме запленени именно от Царевец и смятаме да направим всичко, за да стане този проект реалност.
-На кой момент от историята на Царевец бихте искали да наблегнете?
-Царевец е застрояван и трансформиран и има своите етапи, които са различни при епохите и различните царувания. Ние желаем да предаем духа му в неговия апогей, към края на Второто българско царство.
-Кое е посланието, което трябва да достигне до аудиторията?
-Искаме да засилим гордостта у българите и впечатлението при чужденците. Самият проект може да бъде разработен и като учебно помагало за Второто българско царство, защото дава информация за всичко – от градоустройство до носии, бит и заняти.
-А след визуализацията на крепостта – накъде? Каква е следващата цел на екипа?
-Проектът за интерактивна визуализация на Царевец не е основна дейсност на Паризагеймс. Фирмата е създадена за разработване на игрови приложения и обучителна дейност в тази насока във Велико Търново.
Вече имаме пуснат наш продукт на пазара за мобилни устройства – това е играта Mad Gardener, която влезе в топ 10 на Microsoft и Unity challenge. В момента подготвяме заглавие за персонални комппютри. Имаме и желание в бъдеще да създадем и компютърна игра по българската история, може би за цар Ивайло.
2 thoughts on “Марин Крънзов: Предстои дигитализиране на историческите обекти”