Професорът по генетика от Харвард Джордж Чърч заедно със своя екип са успели да запишат на ДНК 1000 пъти повече информация, отколкото при досегашните аналогични опити. Във формата на биологичната молекула е записана още неиздадената книга на ръководителя на проекта и неговите съавтори “Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves”.
Изследователите отдавна се стремят да използват ДНК в качеството на носител на данни, тъй като тя притежава невероятна плътност на записа (704 терабайта на кубически милиметър), стабилност, енергийна ефективност и срок на живот до 3,5 милиарда години. Докато другите експериментални методи за съхраняване на данни, например квантовата холография, изискват много ниски температури и много енергия, ДНК остава стабилна при стайна температура. Джордж Чърч отбелязва, че даже в пустинята данните на ДНК ще се запазят 400 000 години.
Скоростта на четене и запис на данни в ДНК е по-ниска в сравнение с другите носители, но този метод е много подходящ за архивиране на голямо количество данни. Около четири грама ДНК теоретично могат да поберат всички цифрови данни, които произвежда човечеството за една година.
За разлика от другите подобни проекти, екипът на Чърч целенасочено се е отказал от използването на живи клетки на бактерии за запис на ДНК, като вместо това са използвани промишлени ДНК чипове. Както пояснява професорът, при поместване на ДНК в жива клетка, последната започва да въздейства и мутира кода.
Учените от Харвард призовават за внимателно наблюдение и контрол над синтетичната биология. Изследователите са против записите на ДНК дотогава, докато не бъдат изяснени безопасността, надеждността и етичността при използването на ДНК за тези цели.
