През една късна вечер една сиамска котка на име Коко излезе от дома си в предградията на гр. Вашингтон, САЩ. Тя прекара три часа в изследване на околните дворове, уби една мишка, която беше прилежно занесена на стопанката й Нанси, срещна се с други представители от мяукащия вид и … картографира няколко десетки Wi-Fi мрежи на съседите си. При това Коко идентифицира четири рутера, използващи стара и лесна за разбиване форма на криптиране и още четири, които бяха оставени абсолютно незащитени.
Без дори самият Коко да осъзнава това, към неговия нашийник беше прикачен специален медалион, в който съпругът на внучката на Нанси – Джийн Брансфийлд – беше внедрил чип със създаден от него софтуер, както и Wi-Fi модул, GPS и миниатюрна батерия. Всичко необходимо за картографиране на всички квартални безжични мрежи, уязвими за хакери.
През 1980 г. хакерите използваха техника, наречена wardialing, позволяваща им да проверяват голям брой номера със своите модеми, за да открият незащитени компютри в интернет. С навлизането на Wi-Fi се появи новата техника wardriving, при която се използва безжична антена в кола и се обикалят квартали в търсене на уязвими рутери. В своята презентация на DefCon, в Лас Вегас Брансфийлд описа следващата логична стъпка – warkitteh, посочвайки че само за 100 щ. долара той е създал устройство, превръщащо всяка излизаща навън котка в хакер.
Специалистът все пак уточнява, че не става въпрос за тенденция и едва ли е необходимо да предприемаме действия срещу подозрителни съседски котки, обикалящи около дома ни. Той е провел експеримента по-скоро с цел да насочи вниманието към ниското ниво на сигурност на домашните рутери и е останал изненадан, колко голям брой такива машини са оставени или без защита, или използват стари и лесни за разбиване криптографски технологии