Година 12 000 пр. н. е. Съвременните хора започват да мигрират към Америка за първи път. Няма да познаваме земеделието още 2000 години. Няма да създаваме градове още 9000 години. Като вид, нашата история едва започва. А в Сибир друга история идва към своя край.
Мамутската екосистема, една от най-екстензивните в света, е на ръба на колапса. В продължение на хилядолетия тези арктически тревни съобщества са поддържали множество огромни бозайници, които ядат растения. Като основен вид, мамутите отдавна са си осигурили екологична хармония.
Но през 12 000 г. пр. н. е. всичко се променя. Нарастващите глобални температури и човешката дейност бързо съкращават популациите на мамути, предизвиквайки ефект на доминото, който преобразува сибирския пейзаж. Дървета, храсти и треви се разпространяват в отсъствието на мамути. Всичко бавно започва да се размразява, освобождавайки силни парникови газове, които ускоряват глобалното затопляне.
14 000 години по-късно, учените са изправени пред рекордни глобални температури в резултат от човешката дейност. Те осъзнават колко ценна е била тази ледникова екосистема. И че може да успеем да я върнем обратно.
Известният генетик Джордж Чърч се стреми към екосистема, подобна на “Ледена епоха”. През 2015 г. той и екип изследователи от Харвард успешно се снабдяват ДНК на мамут в генома на най-близкия му жив роднина, азиатския слон. Те избират 14 от най-разпознаваемите гени на мамута за експеримента, активирайки ги за първи път след тяхното изчезване. И така учените най-сетне имат всички необходими инструменти, за да върнат изчезнали животни от сенките на мъртвите.
Това е добрата новина. Лошата новина е, че връщането на един мамут не е същото като връщането на вида в неговата цялост. За истински ренесанс са необходими 80 000 мамути. Поне. Такъв голям брой е обезсърчителен, особено когато говорим за огромен изчезнал организъм, защото генетичното инженерство все пак не е известно със способността си да мащабира.
Текущите предложения за справяне с това предизвикателство се основават върху сурогатни майки от живи видове, които да износят възкресените организми. Това прави азиатския слон перфектен кандидат за целта. За съжаление, обаче, слоновете също са застрашени.
“Ако искаме да имаме 80 000 мамути или студеноустойчиви слонове, нямаме достатъчно майки, които да ги износят, дори да получим добра правна рамка и всички съответни правителства да кажат: Това е хубаво нещо”, обясни Джордж Чърч в неотдавнашно интервю. Той смята, че има само около 17 000 женски азиатски слона в добро репродуктивно здраве. Това едва ли е достатъчно, за да запазят собствените си видове, особено след като се възпроизвеждат бавно. Африкански слонове също могат да бъдат използвани, но в крайна сметка ще се сблъскаме с идентичен проблем.
Единственото жизнеспособно решение, смята ученият, е “пълното развитие извън тялото с адекватно кръвоснабдяване и хранителни вещества”. Той говори за растящи бебета мамути в изкуствени утроби. Никой учен никога не е постигнал това за даден вид, но Чърч и неговият екип вече бележат много голям напредък с мишки и планират да публикуват резултатите от проучванията си тази година.
Ученият вярва, че първата успешна поява на бебе мамут ще се случи в рамките на едно десетилетие. Той припомня, обаче, че не е достатъчно да съживяваме мъртви същества, а да съсредоточим ограничените си ресурси върху защитата на видовете, които все още са тук.
