Правителството одобри проект на нов Закон за платежните услуги и платежните системи, с който се цели цялостно транспониране на новата Директива (ЕС) 2015/2366 относно платежните услуги във вътрешния пазар, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
С действащия в момента Закон за платежните услуги и платежните системи в българското законодателство са въведени изискванията на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар, както и редица други директиви в тази област. Предвид значителния обем промени в досега действащата правна рамка на платежните услуги, се налага приемането на нов Закон за платежните услуги и платежните системи, който да замени действащия. Такъв е и европейският законодателен подход, като новата Директива (ЕС) 2015/2366 отменя досега действащата Директива 2007/64/ЕО, считано от 13 януари 2018 г.
Разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2366, които се въвеждат със законопроекта, обхващат най-общо следните основни промени в нормативната уредба на платежните услуги: допълване на правната рамка на изключените от обхвата на закона услуги; въвеждане на нови видове платежни услуги и регулиране на дейността на доставчиците, които ги предлагат; въвеждане на допълнителни изисквания при лицензиране на платежни институции, респективно дружества за електронни пари; въвеждане на изискване за регистрация на новия вид доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка; въвеждане на прецизни изисквания за контрол върху участието в капитала, по-подробно разписване на реда за упражняване на правото на установяване и свобода на предоставяне на услуги и сътрудничеството между надзорните органи, промени по отношение на информационните изисквания и правата и задълженията на доставчиците на платежни услуги и разширяване обхвата на платежни операции, за които те се прилагат; нови изисквания за сигурност на плащанията, в частност, когато се извършват отдалечено или в интернет среда, по-подробна уредба на вътрешните процедури за разглеждане на жалби при доставчици на платежни услуги и др.
Във връзка с допълването на видовете услуги, които следва да се квалифицират като платежни, законопроектът предвижда въвеждането на нов вид доставчици на платежни услуги – доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, като в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366 за този вид доставчици на платежни услуги се предвижда въвеждането на по-лек режим за извършване на дейност – регистрационен. За доставчиците на услуги по иницииране на плащане се предвижда лицензионен режим за извършване на дейност като платежна институция в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366.
Законопроектът урежда изискванията по отношение на доставчиците на платежни услуги за осигуряване на необходимата, достатъчна и разбираема информация на разположение на ползвателите на платежни услуги, както по отношение на договора за платежни услуги, така и по отношение на платежните операции.
Въвеждат се специфични изисквания спрямо доставчиците на платежни услуги за ограничаване и контрол на операционните рискове, включително рисковете, свързани със сигурността, във връзка с предоставяните от тях платежни услуги. Въвежда се уредба за докладване на инциденти, съгласно която доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ, при възникнал значим операционен или свързан със сигурността инцидент незабавно уведомява БНБ за това.
Банките и другите платежни институции ще трябва да направят допълнителни инвестиции за внедряване и доработване на информационни системи и приложения във връзка с нови изисквания по отношение на сигурността за плтаежните операции. С цел повишаване на сигурността на плащанията новият закон въвежда задълбочено установяване на идентичността на клиента при плащания, осъществявани чрез отдалечен достъп и в интернет среда, както и изискването за докладване към надзорните органи на инцидент, предоставят се персонализирани средства за сигурност на потребителите, осигуряване на сигурна връзка при предоставяне на платежни услуги от разстояние или в интернет среда.
Нововъведения има и за потребителите. Едно от тях е намаляването на максималния размер на загубите, които клиентът понася при загуба или кражба на платежен инструмент. Намалението е от 300 лв. на 100 лв. Ако сега при загуба, кражба или неправомерно плащане с банкова карта например клиентът на банката поема загуби до 300 лв., в новия закон този лимит се намалява до максимум 100 лв.
Въвежда се и максимален срок от 35 работни дни за отговор по жалба на клиент от страна на доставчик на платежни услуги. При подаване на жалба институцията трябва да отговори до 15 работни дни. Ако не може да го направи, законът задължава да обясни писмено на клиента защо и кога ще отговори, като до максимум 35 работни дни трябва да даде отговор на подадената жалба.
