“Спомням си, сякаш беше вчера”. Тези думи може да звучат достатъчно убедително, но според проучване на института Бекман от университета в Илинойс паметта ни далеч не е толкова обективна, надеждна и силна.
Според близо 2/3-ти от анкетираните 1,500 души паметта работи като видео камера, която записва всяка подробност от пейзажа и я съхранява на подсъзнателно ниво. В действителност повечето хора пропускат множество детайли, когато са фокусирани върху нещо друго. Най-прочутият експеримент, който доказва това е теста на избирателното възприятие (видеото в галерията). В зависимост от поставените условия процентът неуспешни опити варира от 30 до над 90.
Друго интересно откритие засяга способността на хората да си припомнят различни събития под хипноза. Макар в повечето случаи това да е така, спомените често са изкривени или неточни и не отразяват напълно случилите се събития.
Според Дейниъл Саймънс и Кристофър Чабрис, провели теста, различни елементи от заобикалящата среда могат да изменят спомена, без дори да разберем. В книгата си двамата дават няколко примера с осъдени въз основа на свидетелски показания, които по-късно биват оправдани чрез ДНК тестове.
Подобна е ситуацията и с хората с амнезия. Според 82% от анкетираните такива хора изпитват затрудения да си спомнят кои са. Експертите обаче категорично отхвърлят тези предположения и отдават широката заблуда на популярни сцени от киното и литературата. Истината е, че амнезията обикновенно се дължи на мозъчно или емоционално нараняване, в следствие на което човек губи представа за моменти и събития след инцидента, но паметта му преди това се запазва.
Изводът е, че независимо колко от тайните на човешкия мозък са разгадни, сляпото доверие в способността му да помни не е добра идея.
Снимка: vaXzine/Flickr
