Учени успешно възстановиха зрението на маймуна, използвайки човешки стволови клетки за запълване на дупка в ретината ѝ. Това значимо постижение бележи напредък в търсенето на решения за намаляването на зрението с напредване на възрастта.
В проучване, публикувано този месец в списанието Stem Cell Reports, екипът, воден от Мичико Мандай от болницата Kobe City Eye Hospital в Япония, се фокусира върху лечение на макулна дупка – състояние, свързано със стареенето. С напредването на възрастта, стъкловидното тяло – гелообразната течност в човешкото око, която поддържа неговата форма, се свива, което понякога води до разкъсване на макулата.
Макулата е най-активната част от ретината, отговорна за централното зрение и обработката на светлината. Макулните дупки причиняват замъгляване и постепенно намаляване на зрението. Настоящите методи за лечение, ефективни в около 90% от случаите, често водят до загуба на периферно зрение, тъй като включват преместване на клетки от периферията към центъра на ретината.
За да преодолеят тези проблеми, изследователите се насочват към имплантиране на стволови клетки. За целта те правят изследване, в рамките на което отглеждат лист от прекурсори на ретинални клетки, получени от човешки ембрион, и ги трансплантират в ретината на маймуна с макулна дупка.
Шест месеца след трансплантацията, зрението на маймуната значително се подобрява. Тя започва да фокусира погледа си върху 11 до 26 процента от точките в тестовете, в сравнение с едва 1.5 процента преди процедурата.
Изследването е съпроводено със сериозна етична дилема, тъй като, за да оценят ефективността на лечението извън тестовете с точки, учените е трябвало да отстранят окото на маймуната. Така те са открили, че ретината е развила нови зрителни клетки, но не са успели да определят дали тези клетки произлизат от имплантираните стволови клетки или от естествената ретина на маймуната.
Въпреки това, проучването подчертава потенциала на стволовите клетки като обещаващо лечение за различни очни заболявания, включително загуба на зрение, свързана с възрастта. Все пак са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали този метод е подходящ за човешки очи.