Макар и с бавни темпове, бъдещето на квантовите компютри идва все по-близо. През 2009 например бе постигнато първото предаване на информация между два отдалечени кубита в Йейлския университет. През 2010 пък бе разработен първият фотонен процесор, работещ с квантови частици.
Преди няколко дни изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара (UCSB) успяха да комбинират квантов процесор с памет, съхраняваща инструкции и информация. Архитектурата, подобно на всички съвременни компютри, също е взаимствана от революционнният модел на фон Нойман.
Най-голямата сила на квантовите компютри, освен бързината, е възможността за свръхмащабни паралелни изчисления, за каквито в момента не можем и да мечтаем. Работейки с кубити, процесорите всъщност управляват квантовите състояния на атома, които може да са 0, 1 или суперпозция от двете (едновременно 0 и 1).
Това позволява да се извършват симулации и изчисленя с висока сложност, които иначе биха отнели години. Съвременните методи за криптиране, които в момента се смятат за неразбиваеми, също не биха имали шанс.
Компютърът на учените от UCSB се състои от чип, охладен до абсолютната нула, върху който са разположени процесор, състоящ се от два кубита, квантова шина за връзка между тях и памет, в която всеки може да запазва текущото си състояние (т.нар. резонатори).
