Правилното таргетиране на онлайн рекламата е много полезно нещо. В края на краищата точно за това е така популярна рекламната платформа на Google, пък и на другите търсачки – те знаят какво търсите и могат да ви покажат обява по темата, която потенциално ви интересува. Но търсачките рядко знаят какво купувате, а точно тази информация е истинско съкровище както за рекламодателите, така и за рекламната агенция (или услуга). Тогава кой има такава информация? Разбира се платежните системи – Visa и MasterCard.
Желанието им да продават информацията е понятна, но те не искат само това. Например, Visa иска да получи достъп до застрахователните данни на потребителя, да познава неговите приятели в социалните мрежи и даже неговата ДНК. Да, именно ДНК на притежателя на картата. В патентна заявка от април тази година, Visa описва потенциала на използването на персоналните данни за създаване на профили за таргетиране.
Какво може да има в информацията за вашата ДНК? Например, банка може да ви откаже да издаде кредитна карта ако види, че ваш роднина не може да си плаща дълговете. Нещо повече, на базата на генетична предразположеност съм определени заболявания могат да ви намалят сумата по кредит или изобщо да не го дадат – ами ако не успеете да го платите?
Впрочем, не трябва веднага да си слагаме черни очила. Разбира се, информацията за ДНК, записана в профила за таргетиране едва ли ще помогне на крайния потребител, но тя може да си има и положителните страни. Например, ако знае повече информация за потребителя, банката може автоматично да открива подозрително поведение, да кажем когато картата попадне в чужди ръце.
