Деян Дянков
… и как това ми помогна да спася блока ни от пожар 😉
Прохладните вечери си остават най-подходящото време, в което човек може да свърши малко работа в офис без климатик. През деня убийствената жега в центъра на София изсмуква силите и хората са „на работа” само тялом – всяка разумна мисъл извършва еластичен отскок от размекнатите им мозъци и поема я към морето, я към най-близкото място, където сервират ледена бира.
Вчера и на мен ми се случи да поостана до към 9 и половина в офиса, и това се оказа животоспасяващо за онези неколцина комшии от блока, които все още не са на море.
Прибрах се към 22 часа и още с приближаването си към електрическото табло до асансьора дочух странни звуци като от искрене. Сигурно изобщо нямаше да ги доловя и да им обърна внимание, ако не се открояваха на фона на необичайната отпускарска тишина в полупразния блок. Загледах се в електрическото табло и забелязах, че от горната му част се стеле дим.
Лумването на пожара стана буквално пред очите ми. Още не мога да повярвам колко бързо се разрази всичко. Димът се усилваше с всяка секунда и стана черен и задушлив, пращенето на искрите от късото съединение и пламъците се чуваха съвсем ясно.
Понечих да хукна нагоре по стълбите към вкъщи за кофа вода, но въпреки поривите на паника някак съобразих, че изливането на вода върху електрическото табло на седеметажен блок, което е под напрежение, ще има непредвидими последици. Самото отваряне на голямото табло е достатъчно рисковано, тъй като пламъкът беше ограничен в металния му корпус и свежият кислород, нахлуващ през отворените врати, щеше да го накара да избухне с нова сила.
Единственото решение, което виждах в случая (и което за щастие се оказа най-правилното) беше да не пипам таблото и да се обадя в пожарната максимално бързо. Никога през живота си не съм го правил и дори не бях сигурен, че знам точния номер (в главата ми се въртеше 160).
Втурнах се към вкъщи, изкрещях на жена ми веднага да излезе от блока и да звъни на Пожарната, докато аз блъскам по вратите на съседите. Дали защото бе късно и комшиите отваряха бавно и доста неохотно, въпреки настойчивото ми звънене, тропане и викане, или защото пожарът се развиваше дяволски бързо, но преди още да сме стигнали и предупредили хората от последните етажи, целият коридор се напълни с гъст отровен дим и тези, които бяхме в него, трябваше да го напуснем (докато все още имаме тази възможност).
Опасявах се да не настъпи масова паника, но хората запазиха самообладание и в по-голямата си част се държаха изключително хладнокръвно. Евакуирахме първите 3-4 етажа, а останалите над тях бяха прекалено далеч от огнището на пожара и със сигурност щяха да дочакат идването на пожарната в пълна безопасност. Междувременно токът спря след силен гръм от таблото и в задимения коридор (както и в целия блок) настъпи непрогледен мрак.
Пожарникарите реагираха много бързо и професионално. От първото обаждане на жена ми до мига, в който скупчените пред блока хора видяха мигащите сини лампи на пожарната, минаха не повече от десетина минути. Точно така – едва десет минути делят първите признаци на пожара (който съвсем спокойно можех и да не забележа) от ситуацията, в която няма ток, тъмният коридор е пълен с дим и хората на последните етажи на практика вече не могат да излязат през него.
Винаги съм недоумявал защо пожарите взимат толкова много жертви и не могат ли хората просто да напуснат сградата, щом видят пламъците в нея. Вече знам отговорът – всичко се случва дяволски бързо. Особено сега, в летните жеги, пламъците могат да блокират единствения изход от сградата за минути, а цялата тази синтетика, която е навсякъде около нас, да се превърне в най-черния и отровен дим.
В случая важи простото правило – никаква самодейност и колкото се може по-бързо се свържете с хората, които знаят какво точно да направят в тази ситуация. Пожарникарите са добре подготвени и екипирани, овладяха огъня без проблем, но една от причините да се справят толкова бързо и лесно с него е, че дойдоха навреме.
Оказа се, че огънят е бил не само в голямото електрическо табло, а и в шахтата за кабелите над него… От там пламъкът лесно може да се прехвърли между етажите, но в случая го спряхме преди още да е достигнал втория. Няколко минути, загубени в паника или в безсмислени опити да се гаси огъня с подръчни средства и щяхте да видите репортаж за събитието не само в блога на Pixel Media, а и в централните новини по всички телевизионни канали…
А колкото до висенето до късно в офиса – правете го смело и без угризения, когато се налага. Е, някой път може така да се извъртят нещата, че да спасявате хора от горяща сграда, за да избегнете семейния скандал:))
