Италиански учени са създали ефективни компютърни тестове, които измерват времето за реакция в отговор на вярна и грешна лична информация. За да бъдат валидни тестовете, експериментаторите трябва да знаят предварително каква е истината.
Традиционните методи за детекция на лъжата включват разговори лице в лице и полиграфи, които отчитат пулса и проводимостта на кожата. Не те не може да бъдат извършвани от разстояние или върху големи групи от хора.
За да заобиколят това препятствие, екипът намерил иновативен начин да разбере истината. Учените помолили 20 доброволци да запомнят детайлите на фалшива самоличност и да я възприемат като своя. След това те били помолени да отговорят на набор от въпроси с „да” и „не”, използвайки компютър, както сторили и 20 доброволци, които казвали истината. Въпросите включвали неща като: „Джулия ли е Вашето име?” и „През 1995 година ли сте роден?” Изследователите записали всеки отговор и измерили как се движели курсорите на мишките на субектите, от долната половина на екрана към бутоните за „да” и „не”, разположени в горните два ъгъла.
Тъй като лъжците могат да станат толкова добри, колкото добри сме всички в казването на истината, учените усложнили експеримента си. Те „научили” компютър да различава лъжците от тези, които казват истината, използвайки броя на грешните отговори, които дават. Четирите алгоритъма работели с точност между 77,5% и 85%. Но когато изследователите включили характеристики на движенията на мишката – като отклонението от правата линия – компютрите успешно разпознавали лъжците в 90-95% от случаите, съобщава екипът в PLOS ONE, цитиран от Кросс.
Джузепе Сартори, който се занимава с приложението на невронауката в криминалистиката в Университета на Падуа в Италия и е един от авторите на проучването, казва, че то може да бъде използвано като първа стъпка в проверката на алибито на заподозрените, да потвърждава самоличности онлайн и дори да различава терористи от бежанци на границата. Вероятно методът няма да е толкова точен извън лабораторията, но все пак е обещаващ.
„Това е умна идея”, казва Джорджо Ганис, когнитивен невробиолог от Университета на Плимът, Великобритания. „Но не е ясно дали ще бъде много успешна.” Ганис отбелязва, че в истинския свят измамниците вероятно биха прекарали повече време в изучаване на историята си, като трудно биха били изненадани от някой въпрос. „Ще хващаме глупавите престъпници и глупавите терористи”, казва той, „което е по-добре от нищо, предполагам.” Сартори добавя, че дори лъжецът да е научил коя зодия е жертвата, другите неочаквани въпроси съществуват в неограничено количество.
