Как снимахме черна дупка за първи път? И какво ни казаха роувърите за Марс? Дванадесетият Софийски фестивал на науката представя теми от пътуване до края на времето до наноматериалите, през рисуващ изкуствен интелект, фалшивите новини, чистия въздух и много други. И още, къде и кой прави науката в
България. Над 100 събития на 7 сцени, 3 изложбени зони и дори на кино – български и международни учени от Австрия, България, Обединеното кралство, Полша, Украйна, Унгария и САЩ представят наука за малки и големи.
Дванадесетото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе на 8 и 9 октомври в София Тех Парк с паралелна филмова програма в Дом на киното. Освен временната промяна на периода на провеждане на фестивала, новост тази година е и решението на екипа да проведе Училищната програма в рамките на целия месец октомври.
Вход в залите за събития става само срещу предварително резервирани пропуски или закупени билети, и не по-късно от 10 минути след началото на събитието. Всички събития за деца и голяма част от програмата за смесени публики е безплатна, а малка част от събитията са с вход от 5 лв. Билети и безплатни пропуски могат да се резервират на сайта на фестивала www.sofiasciencefestival.bg.
Събития, които са на английски език, са с осигурен превод на български, но посетителите, които се нуждаят от превод трябва да предвидят време да получат устройства за симултанен превод преди началото.
В печатното издание на програмата, която е в разпространение из София, и която ще бъде налична по време на фестивала, организаторите са предвидили възможност за предложения за теми от посетителите за фестивала през м. май 2023 г.
Официалното откриване ще се състои на открито на 8 октомври от 11:00 до 11:30 ч. в Зона „Големият взрив“ с участието на официалните гости, а закриващото събитие „Дванадесет, дузина, 12“ ще започне в 20:30 ч. на 9 октомври в Зала „Космос“ и ще докаже за пореден път, че всяко проявление в ежедневието ни, дори поредното издание на фестивала, може да се разкаже през призмата на различни науки.
Акценти в програмата през 2022 г. включват:
Тема КОСМОС:
• „Зеленикаво-син залез на Марс и скритият Климт“ от австрийския професор Франц Ренц от Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер и участник в роувър мисията на NASA Експлорейшън;
• „На ръба на пространство-времето: как зърнахме черна дупка“ от американеца д-р Доминик Пеши, астрофизик от Центъра по астрофизика ХарвардСмитсониън, участвал в първото заснемане на черна дупка,
• „Погледни нагоре“ от британеца Саймън Уот, биолог, автор, комуникатор на науката и телевизионен водещ
• „Ad Finem – пътуване до края на времето“ от българите д-р Петър Ефтимов, ветеринарен лекар и молекулярен биолог, преподавател в катедра „Клетъчна биология и биология на развитието“ към Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски, и доц. д-р Владимир Божилов, преподавател в катедра
„Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
• „Лицето на черната дупка“ от Никола Каравасилев, преподавател по физика и астрономия, ръководител на отбори по споменатите дисциплини и природни науки, и редактор на списание “Природни науки в образованието”
Тема ЗА УЧЕНИТЕ С ЛЮБОВ
• „Научната карта на България“ с участието на акад. Николай Денков, Даниел Лорер и Теньо Попминчев
• „От любопиство към откритията“ на Интерактивния научен клас на ДНК • „Моят път в науката“ – проф. Пройкова, ръководител на Лабораторията за високопроизводителни изчисления в София Тех Парк и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет, и проф. Леандър Литов, ръководител на колектива на СУ в ЦЕРН, в разговор с журналиста Борислав Лазаров.
• „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“ – представяне на биографичната книга на Ръководителя на българската антарктическа мисия
• „Разбий професора“ – доц. Любомира Николаева- Гломб, лекар и вирусолог, доц. Милена Георгиева, молекулярен биолог, доц. Владимир Божилов, астрофизик, и проф. Милен Богданов, химик, се изправят пред въпросите на деца и младежи, водени от младите журналисти от портала за новини на детски
език „Вижте“.
Тема НАШАТА ПЛАНЕТА
• „Извънземните следи върху релефа на Земята“ и „Човешкият отпечатък върху българската природа“ на основателя на Географ БГ и главен асистент в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ д-р Димитър Желев
• „Как виждаме промените на климата от Космоса“ на гл. ас. д-р Евгения Сарафова, преподавател по дистанционни изследвания на Земята, географски информационни системи и картография в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и съосновател на Географ БГ
• „От Арктика до обезлюдените села в България“ на д-р Гергана Даскалова, доктор по екология от Единбургския университет
Тема ПО-ЗДРАВИ
• „Защо умираме“ на британския биолог и комуникатор на науката Саймън Уот
• „Истината за затлъстяването“ на доц. Теодора Ханджиева-Дърленска от Медицински университет – София
• „Вдишай, издишай: колко е важен чистият въздух“ с участието на Борис Яначков, докторант в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН, проф. д-р Анжелика Великова, ръководител Катедра „Социална медицина“ във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет –
София и гл. ас. д-р Николай Христов, преподавател в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и експерт в Овергаз.
• „Изкуствена утроба“ с участието на д-р Радко Тоцев, акушер-гинеколог в специализираната АГ болница „Майчин дом“ и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“.
Тема ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ НИ СВЯТ
• „Бъди сам лаборатория“ с участието на проф. Людмил Антонов от Института по електроника към БАН и носител на голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката за 2021 г., и д-р Цанислава Генова от лабораторията по „Биофотоника“ на Института по електроника.
• „Многото лица на наноматериалите“ на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН
• „Плазмата-супергерой“ с доц. Йована Тодорова от Катедрата по Обща и приложна хидробиология, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ и гл. ас. д-р Пламена Маринова-Драгозова от Лесотехническия университет
• „Къща от карти“ с участието на д-р инж. арх. Йежи Лонтка – архитект, дизайнер и изследовател в Архитектурния факултет на Вроцлавския университет по наука и технологии в Полша
• „ИИ, нарисувай ми овца“ с Йордан Даракчиев – специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном, Ивайло Петров – фотограф и дигитален артист, и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“.
• „Куче или кексче“ с д-р инж. Светлин Пенков, съосновател на компанията Ефемарай, ръководил един от екипите за машинно обучение на първата компания в UK, която получава правото да тества робо-колите си в Лондон и капитан на отбора по робо-футбол на Единбургския университет
• „Фалшивите новини и алтернативните факти“ на футуролога доц. д-р Мариана Тодрова от Института по философия и социология при БАН
• „Но … Вината! Дадохме ли журналистиката на алгоритмите?“ с участието на Светослав Иванов – журналист, водещ на предаването „120 минути“, Самуил Петканов – създател на сайта „Не!новините“, Йордан Даракчиев – специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном и модератор Георги Караманев, журналист и програмист, създател на „Дигитални истории“.
Още много заглавия и срещи с учени очакват посетителите в залите. Събитията са ясно профилирани по възраст, като някои от тях са за публика стриктно над 18 год,, както и са указани събитията за семейна публика.
На фестивала посетителите могат да видят още:
• Изложба за жените учени на XX и XXI век от Украйна
• Научна книжарница с издателство „Жанет 45“
• Щандове с експерименти и демонстрации на институти на БАН, факултети на СУ, МУ–София, ТУ–София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, София Тех Парк и много др.
• Зона „Големият взрив“ за експерименти на открито
• Зона „Наука“ с Националния СТЕМ център, проектите на Фонд „Научни изследвания“, и др.
• Паралелна научно-популярна филмова програма в Дом на киното
За най-малките посетители ще има множество работилници, в които от участват в експерименти, които ще могат да повторят и у дома.
За учителите има специална програма, в която ще могат да посрещнат в класната си стая учени през целия м. октомври по различни теми, съобразени с учебната програма.
Екипът на фестивала ще бъде подкрепен от 35 млади доброволци ученици и студенти.
От 2022 г. Софийският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“, създадена от Британски съвет и Форум Демокрит. Основен партньор е Министерството на образованието и науката. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община.
Корпоративните партньори са компаниите А1, Аурубис, Майкрософт, Нетера, Овергаз, Максиъм България и ABC Design & Communications.
Академичните партньори са БАН, СУ „Кл. Охридски“, МУ-София, ТУ-София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, Фонд „Научни изследвания“, Форум Демокрит, Българският антарктически съюз, Българско географско дружество.
Международните партньори са Мрежата на културните центрове на ЕС EUNIC, Посолство на Австрия, Британски съвет, Гьоте институт, Полски институт, Институт Лист, Посолство на САЩ, Посолство на Великобритания и Посолство на Украйна.
Логистичните партньори са София Тех Парк, Дом на киното, Bea Solutions, Жанет 45.
Медийни партньори са БНТ, БНР, БТА, в-к Аз-Буки, National Geographic, Media Bricks, Наука OffNews, Програмата, портал „Дигитални истории“, БГ Наука, „Вижте – новините на детски език“.
В сътрудничество с АБВ Академия, Академия „Роботика“, Академия „Сметало“, Академия по програмиране „Dev Academy”, Асоциацията на младите полярни изследователи, Био Игри, Географ БГ, Детски научен клас, Зоологическа градинаСофия, Книговище, Книжарница Elephant, Корпуса за бързо гърмене, Музейко, Насекомо АД, Национален доверителен екофонд, Национален STEM Център, Планетарен информационен център по астронавтика, Робопартанс, Сандъците БГ, Съюз на физиците, Технократи, ТехноМеджикЛенд, Университет за деца, Център за изследвания и анализи, Център по забавна математика, Център по компетентност Clean & Circle, ЧОУ Izzi Science for Kids, MindHub, Roots & Shoots България.
