Поддръжниците на софтуера с отворен код (open source) установиха с известна доза учудване, че без особени дискусии и активност са извоювали една сериозна победа за този тип софтуерни продукти. Това стана след като с приемането на новия Закон за електронното управление всички държавни учреждения в България се задължават в бъдеще да си поръчват софтуер само с отворен код.
Какво е open source?
Това е всеки софтуерен продукт, чиито код е свободно достъпен (отворен) и може да бъде разглеждан, а понякога копиран и променян, в зависимост от лиценза, под който е създаден. Най-популярните продукти с отворен код са операционната система Linux, браузъра Firefox, уеб системата WordPress, офис пакетите OpenOffice и Libre Office. Най-често тези системи са свободни за споделяне, безплатни или ценово достъпни и се разпространяват под свободния лиценз GPL (General Public License).
Кой разработва такива приложения?
За разлика от популярни продукти със затворен, които най-често се създават от компании като Microsoft, Adobe и др., тези с отворен изходен код често се разработват от онлайн общности, включващи стотици програмисти от целия свят. Не липсват обаче и случаи, в които компании правят приложения с отворен код.
Какво следва?
Новият закон няма да засегне вече съществуващите договори на държавата с Microsoft и други компании за използване на софтуер със затворен код. Той обаче ще задължи всички ведомства, ако поръчват разработването на някакви информационни системи в бъдеще, те да са с отворен код.
Това ще донесе най-малко две значими предимства за обществото ни. На първо място всички бъдещи държавни ИТ системи ще са отворени и достпъни за всеки желаещ да разгледа техния код. И на второ – ще има много по-голяма конкуренция при възлагането на разработката им. В перспектива държавата ще спечели и допълнителни ползи, тъй като софтуерът с отворен код в общия случай е много по-сигурен и надежден, поддръжката му е много по-евтина и най-често закупуването на такава система не води до скъпоструващо обвързване с определена компания.