Експерти от американската Академия по кино изкуства и науки изказват своето недоверие в съществуващите начини за съхраняване на цифрова информация. Според специалистите, техният живот и устойчивост на различни фактори не са на необходимото ниво, даже в сравнение с някога популярните VHS.
Цифровият формат е най-разпространен сред независимите режисьори и документалисти, но те не се замислят за това, колко дълго ще може да бъде съхраняван техният филм. Работата достига до там, че някои дори прехвърлят цифровия филм на лента, но това е неоправдано скъпо.
„Трябва да се намери някакъв изход от тази ситуация, иначе ще стане късно“, – смята Милт Шефтър от специалната комисия. Животът на цифровите носители на информация, независимо дали това са DVD, твърди дискове или SSD, се измерва в години, а това изобщо не може да се сравнява със 100-годишните ленти, отбелязва The Variety.
В САЩ собственикът на авторско право може да получава възнаграждение в продължение на 95 години от излизането на филма, например. Според експертите, само малка част от това, което се съхранява в цифров вид, може да доживее такъв дълъг срок.
