За целия срок на службата си, марсоходите могат да изминат само двадесетина километра. Това разстояние човек изминава за няколко часа. Главната причина за бавното им придвижване е, че и най-малкото препятствие изисква съгласуване със Земята. Изпращането на заявка за инструкции, тяхното получаване и обработка, отнема около половин час, а в един ден тази ситуация може да се повтори многократно.
Подобен проблем имат не само сегашните апарати, но и планираните за изпращане. Например, европейският роувър, който ще стане част от мисията ExoMars, ще изминава 100 метра ежедневно, тъй като почивки ще се правят на всеки няколко метра, казва Ким Уорд, ръководител на проекта Seeker. Тази инициатива се реализира от британската Лаборатория Ръдърфорд-Апълтън (RAL) съвместно с няколко технологични компании.
Марсоходът Seeker или неговият аналог (например, Robovolc на компанията BAE Systems, която участва в проекта) ще получат от кръжащия в орбита космически апарат цифрова карта на околното пространство с линейна точност 1 метър. След това, роботът сам, с помощта на визуална одометрия (оценка на положението и ориентация чрез анализ на снимки на местността) ще може да планира своя маршрут. По този начин, за ден планетоходът ще може да изминава средно два километра, като попътно изследва интересни за учените образци от почви и скални породи.
Отделни алгоритми на Seeker вече са използвани. Екипът на Уорд ги обединява в единна система, която ще се отличава с малка консумация на енергия и с минимум постъпваща „странична“ сензорна информация. Разработката е част от мащабната програма на Европейската космическа агенция (ЕКА) StarTiger, която е призвана да стимулира научно-технологичните търсения за нуждите на космоса.
