Около някои звезди в нашата галактика могат да обикалят планети със съдържание на диаманти, надвишаващо 50% от тяхното тегло.
Изводите на учените от Университета в Охайо са допълнителен резултат от изследване, посветено на формирането на диаманти в долната мантия на Земята. За да разберат по-добре този процес, изследователите са пресъздали подобни условия, само че в микроскопични мащаби. Те са подложили кислород, желязо и въглерод на налягане от 60 гигапаскала и температура 2127 градуса по Целзий.
Наблюденията са показали, че кислородът в съчетание с желязото образува железен оксид, а въглеродът се превръща в елмаз. На базата на експериментите са създадени компютърни модели, които потвърждават догадките на геолозите – в долната част на мантията, непосредствено над ядрото, са разположени огромни залежи диаманти.
Но учените са отишли още по-далеч. Те са опитали да си изяснят как би изглеждала една Суперземя (планета с маса около 10 пъти по-голяма от земната, но близка по строеж и състав), недрата на която изобилстват от въглерод. Подобно небесно тяло би имало ядро, съчетаващо желязо и въглерод във форма, близка до стомана. А пък повече от половината мантия би била диамантена.
Специалистите поясняват, че диамантите не задържат топлина, затова една такава планета ще е вече студена, без геотермална и тектонична активност, както и без атмосфера и магнитно поле. Това ще е студено и мрачно място, където не е възможен живот, поне в такава форма, каквато ние го познаваме.
