Работата на свободна практика започва да добива значителна популярност през 21 век, особено за длъжности и предоставяне на услуги в онлайн пространството. Все по-честа практика е големи фирми да се доверяват на независими кадри, които могат да бъдат както от конкретната държава, така и от чужбина.
Наетите на свободна практика получават заплащане по договорени условия, които са подкрепени чрез договор и се наричат фрийлансъри. Екипът от професионалисти на Nula.bg споделят какво представлява фрийлансърът, какво трябва да знаете за тази практика и как се декларират доходите.
Какво представлява фрийлансър?
Тази практика е прилагана все по-често, защото притежава позитиви както за работника, така и за работодателя. Най-общо казано фрийлансър е частно лице, което може да бъде и предприемач, който се задължава да извърши дадена дейност и да покрие конкретни нормативи срещу заплащане от страна на фирмата, която го наема. Той използва своята квалификация, опит и знания. За разлика от служителите, фрийлансърите не са част от предприятието и са отделна единица от него.
Фрийлансърството се свързва предимно с предоставянето на услуги към няколко клиента, а не съсредоточаването само в един. В тази сфера няма лимит на работа, която е регламентирано да се извършва или брой проекти. Всичко зависи от личните умения, времето за завършване на задачите и възможността за комбинативност.
Във връзка с фирмените правила и професията, с която се занимава конкретното лице, зависи дали ще упражнява дейността си дистанционно от вкъщи или на място в офиса на компанията.
Те могат да получават парично възнаграждение както на определен брой часове, така и на седмици или месеци. Някои от тези отношения са краткосрочни, а други – дългосрочни. Най-често такива отношения и комуникация между отделните участници в тях, се извършва посредством интернет или иначе казано онлайн връзка.
Предимства и недостатъци при работата като фрийлансър
Този тип трудови правоотношения притежават множество предимства:
- Нямате шеф – фирмата, която ви предоставя заплащане срещу дадена услуга, е на равни начала с вас и вие нямате изявена фигура на шеф над вас;
- Нямате твърд работен график – можете да определяте работната си структура на база на личните ви предпочитания или съобразни другите ви ангажименти. При този тип работа не се определят взаимоотношенията на база изработени часове за деня, а за свършен проект в срок;
- Опция за отдалечена работа – повечето професии, които упражняват фрийлансърство, предоставят възможност да работите дистанционни в домашни условия или такива, които вие си определите самостоятелно;
- Балансиране между личен живот и работа – със свободната практика вие сами изграждате своя ежедневен график и можете да съчетавате както задачите, така и близки и забавление;
- Можете самостоятелно да избирате своите проекти и фирми, с които ще си кооперирате;
- Много често възложителите ви предоставят платформа, с която те работят и достъп до нея. Това е предимство, защото не се изисква от вас да притежавате и да инсталирате специфични програмни продукти за своя сметка.
Какво във всяко нещо, така и тук има конкретни недостатъци:
- Няма твърда работна заплата, която да създава сигурност. Всичко е на база извършени задачи и проекти;
- Няма придобивки и допълнителни поощрения от страна на работодател – допълнително пенсионно осигуряване, допълнително здравно осигуряване, премии и бонуси, годишен платен отпуск;
- Липса на осигуровки от страна на фирмата – тук лицето подлежи на самоосигуряване. Ако е регистрирано като такова, заплащането се предоставя без никакви удръжки, но ако не е – се удържат от страна на възложителя;
- Ако доходът ви е по-нисък, можете да използвате счетоводител, който да ви издава документ, констатиращ комисионната, но при по-висок доход, е препоръчително да се създаде фирма.
Кой може да бъде част от тази практика и кои са най-често срещаните професии?
Всяко физическо лице, което предоставя услуги срещу възнаграждение, регламентирани от законодателството, могат да упражняват свободни професии и да бъдат фрийлансъри.
Най-често срещаните професии, в които наетият на свободна практика може да се реализира, са:
- Уеб и интериорен дизайн – най-често след договарянето за проект се определя тарифата, на която професионалистът, явяващ се фрийлансър работи. След изпълнението се предоставя фактура, която служи и за двете страни;
- Счетоводител – много често отделните предприятия не наемат на длъжност счетоводител, който да бъде обвързан само и единствено с тяхната компания. Това се извършва от големите предприятия. За малките такива е много по-изгодно да не плащат цяла заплата на работник, който да извършва счетоводните дейности, а да потърсят фрийлансър. Последният извършва всички необходими задачи срещу конкретно определено месечно възнаграждение, скрепено с договор;
- SEO специалист – често срещано е сред фирмите, наемането на SEO фирма или физическо лице, което да оптимизира работата на техния сайт и да го издигне в класацията на търсачката. Това лице не е част от предприятието, а е фрийлансър;
- Строител – независимо дали става въпрос за ремонтни дейности или за построяването на обект, тук отново става въпрос за фрийлансърство;
- Фотограф – често фотографите поемат проекти за сватби, кръщенета или конкретни събития. Възнаграждението се определя от тях и често е почасово. Такива отношения са краткосрочни.
Как се осигуряват и подлежат ли на данъчно облагане фрийлансърите?
Тези лица са самоосигуряващи се. При започване на такава дейност, в седем дневен срок те са длъжни да подадат декларация към НАП. Осигуровките се декларират и се заплащат ежемесечно. Това се извършва до 25-то число и след преминаването на този срок се начисляват лихви по осигуровки.
Осигуряването се отнася за:
- Пенсия;
- Общо заболяване и майчинство – това е по желание;
- За осигурителен стаж;
- Здравно осигуряване.
Ако лицето е пенсионер, то следва да се касае само здравното осигуряване.
Фрийлансърът трябва да подаде декларация образец 1 в НАП. Данъчното облагане се извършва и подава чрез декларация по чл.50 от Закона за данък върху дохода на физически лица (ЗДДФЛ).
Доходите се облагат данъчно, като декларацията се подава до 30 април на следващата година. Данъкът върху дохода е фиксиран – 10 %.
След изчисляване на удръжките, се определя приходът.
