Sheldon Mey
но в полезния смисъл
Спомняте ли си онзи момент в “Пътеводител на галактическия стопаджия”, в който най-страшното наказание на всички времена (и пространства) е да ти покажат необятната квадрилионна гига-мега-мащабна Вселена, след което, осъзнавайки колко незначителен си самият ти на този фон полудяваш за вечни времена (и пространства)?
Всъщност Млечният път, нашата огромна галактика, е толкова голям, че ще са нужни 3000 години за да се изброят всичките 100 милиарда звезди в него, а за да пропътува от единия до другия край на светлината ще са и необходими 100,000 години. Дори няма да се мъча да сравнявам малката Слънчева система с мащабите на Млечния път. Тук това е показано доста нагледно. И страховито.
Ако 100,000 светлинни години са границата на нашата галактика, колко ли необходими за Локалната галактична група, към която тя принадлежи? (Хинт: в групата има приблизително 30 галактики, а Млечният път не е от най-големите.) Отговорът е 10 милиона св. години в диаметър. Сериозна работа. Не колкото Локалният суперклъстер Virgo, съставен на свой ред от над 100 галактични групи, но все пак… Дори не колкото неизборимото множество Суперклъстери, затворени в границите на Наблюдаемата Вселена, но все пак … !
Междудругото нарича се Наблюдаема не заради границите на пространството, а заради тези на времето. Светлината, която е имала време да достигне до нас след Големия взрив очертава Наблюдаемата Вселена с радиус 14 милиарда светлинни години. Другата все още пътува. Или за да видим какво има отвъд ще трябва да почакаме още известно време. (Виждате ли как всичко става относително 🙂
И докато сме на вълна време, ето как изглежда (според Хавайския институт по астрономия) възрастта на Вселената, ако я наложим върху стандартен Земен календар:
- – 1 януари – в полунощ настъпва Големият Взрив. Фойерверки и заря (твърде буквално всъщност)
- – 1 февруари – раждат се първите галактики
- – 3 септември – появява се Слънчевата система
- – 22 септември – заражда се първичният живот на Земята
- – 31 декември 23:58 – модерният човек излиза от океана и еволюира до кожа без козина и по-нагънат мозък
- извод – цивилизацията ни е на секунда и нещо. Честито.
И ако ефектът все още ви бяга, вижте това: Star Size Comparison HD
