От своето създаване насам, технологията CRISPR позволява на учените да въвеждат различни ДНК промени в определени места в генома. Често тези промени се правят една по една.
Може би не за дълго. Екип от Харвардския университет твърди, че е използвал техниката, за да направи 13,200 генетични изменения в една клетка, което е рекорд за технологията за редактиране на гени.
Групата, водена от Джордж Чърч, иска да пренапише геномите в далеч по-голям мащаб, отколкото е било възможно в момента – нещо, което според него може в крайна сметка да доведе до „радикално препроектиране“ на видовете – дори хората.
По принцип правенето на твърде много редакции наведнъж може да убие една клетка. Тази опасност ограничаваше предишни опити за мащабно редактиране. За да се избегне този проблем, екипът от Харвард вместо това адаптирал вариант на CRISPR, който избягва “изрязването” на ДНК и вместо това замества едно генетично писмо с друго – да кажем, превръщайки C в T.
Според тяхната публикация, екипът успял да направи над 13 000 промени наведнъж в някои клетки, без да ги унищожи.
Чърч вижда широкомащабно редактиране като начин за почистване на геномите чрез премахване на генетичния “боклук”, който те съдържат. През 2015 г., например, лабораторията прекъсна всичките 62 копия на ретровирус, който се крие вътре в геномите на прасета. Такива вируси могат да се активират отново, така че създаването на прасета без тях е безопасна стъпка към трансплантации на органи от прасета.
