Автор: Генади Кондарев
Глобален енергиен поврат и какво значи той за България: бум на ВЕИ, но нужда от гъвкавост при суши и безветрие
Генади Кондарев е автор в Климатека. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Работил и работи за организации като Черноморския изследователски енергиен център, E3G, „За Земята“ и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.
• През първите шест месеца на 2025 г. е налице глобален поврат: слънцето и вятърът за първи път изпреварват въглищата по електропроизводство. Tърсенето расте, но ВЕИ успяват да го покриват.
• Азиатският двигател в лицето на Китай и Индия добавят рекордни ВЕИ и дори намаляват производството на изкопаеми горива и емисиите в енергетиката.
• В Европа тенденцията е подобна, но слабите ветрове и сушата свиват производството на енергия от вятър и временно повишават това от газ и въглища, напомняйки за нуждата от гъвкавост.
• В България наблюдаваме соларен скок: рекордно производство от фотоволтаици (слънчевите централи произвеждат около 5 TWh, а през 2025 г. мощността им стига над 3,2 GW.), над 25% ВЕИ в микса заедно с вода, вятър и биомаса. А въглищният дял пада под лидерската позиция.
За първи път в историята слънцето и вятърът изпревариха въглищата в глобалното електропроизводство, показва новият доклад на Ember. Материалът обяснява защо това е повратен момент и какво означава за България: бърз соларен ръст, падащ дял на въглищата и нужда от повече гъвкавост при суши и безветрие.
Глобален поврат в електропроизводството
За първи път през първата половина на 2025 г. вятърните и соларни електроцентрали произведоха повече електроенергия от въглищните. Това е исторически поврат за глобалната енергетика.
Показват го данните в доклада „Global Electricity Mid-Year Insights 2025“ на аналитичния център Ember, публикуван на 7 октомври 2025 г. Докладът анализира данни от над 80 държави (над 90% от световното електропроизводство) и потвърждава, че за пръв път вятърът и слънцето изпреварват въглищата като източник на електроенергия. В екипа е и българският енергиен експерт Констанца Рангелова.
Рекордният ръст на слънчевата енергия и устойчивото увеличение на вятърната покриха изцяло нарастващото търсене на електроенергия, което доведе до лек спад в производството от въглища и газ. Глобалното потребление се увеличи с около 2.6% през първото полугодие на 2025 г. (около +369 TWh спрямо същия период на 2024 г.), но беше компенсиран от +306 TWh слънчева енергия: +31% спрямо предходната година) и +97 TWh вятърна енергия: +7.7% за същия период. Само новите соларни мощности покриха 83% от прираста на търсенето. В резултат производството от изкопаеми горива леко спадна – с малко под 1% – което е важен сигнал, че емисиите от сектора може би са стигнали своя пик и започват да се стабилизират.
Ръст на възобновяема енергия в Азия без прецедент, временен застой на Запад
Основен принос за глобалния бум на чистата енергия имат азиатските икономики. Китай – най-големият производител и потребител на електроенергия – през първото полугодие на 2025 г. добави повече нови соларни и вятърни мощности, отколкото целият останал свят. Това позволи на Китай дори да намали производството си от изкопаеми горива с около 2% спрямо година по-рано. Само слънчевата енергия в Китай отбелязва забележителен скок от +43% за шестмесечието.
От края на 2023 г. емисиите от производството на ток в Китай спряха да растат. През първата половина на 2025 г. дори има спад с 1.7% (≈ минус 46 млн. тона CO₂). Причината е силният ръст на вятърната и слънчевата енергия. Това подсказва, че световните емисии са близо до своя пик и може постепенно да започнат да намаляват.
Индия също отчете рекорден растеж – производството от слънце и вятър нарасна с ~30%, надвишавайки над три пъти скромния ръст в търсенето на ток, което доведе до спад на изгарянето на въглища с 3.1% и на природен газ с цели 34%. В резултат емисиите на Китай и Индия от електро сектора са намалели през този период – свидетелство, че възобновяемите източници там реално изместват изкопаемите горива, а не просто задоволяват новото търсене.
За разлика от Китай и Индия, част от развитите икономики временно изостават.
В САЩ търсенето на електроенергия нарасна по-бързо от новите ВЕИ, а и политическият фокус се измести — така през първото полугодие на 2025 г. производството от въглища е с +17% спрямо година по-рано. В ЕС проблемът беше предимно метеорологичен: слаби ветрове и суша свиха производството от вятърни и водни централи, затова въпреки силния соларен ръст се наложи повече изкопаема генерация — консумацията на газ се повиши с +14%, на въглищата с по-скромните +1.1% през периода. Резултатът е над 14% ръст на тока от изкопаеми горива в Европа през първото полугодие на 2025 г. — напомняне, че при неблагоприятно време системата има нужда от повече гъвкавост и резервни нисковъглеродни източници. Решения за това има и те вече се прилагат: по-силни междусистемни връзки между страните, които „компенсират“ недостига в безветрени и сухи дни, а съхранението на енергия (с батерии и ПАВЕЦ) прехвърля слънчевия пик към вечерта.
Слънчевата енергия достигна рекорден дял от 8,8% глобално през първата половина на 2025 г.
Много страни постигнаха нови рекорди. Унгария и съседна Гърция вече се утвърждават като регионални лидери по дял на слънчевата електроенергия – и двете страни покриват над 25% от своето годишно потребление чрез фотоволтаици, като в Гърция този дял надхвърли 28% през 2024 г., а в Унгария почти 30%, според данните от доклада на Ember и Eurostat.
Какво означават глобалните тенденции за България?
Глобалният енергиен преход вече се отразява и у нас. България отбелязва истински соларен бум през последните години.
На 20 юни 2025 г. за първи път само фотоволтаичните централи покриха изцяло нуждата от електроенергия на страната в рамките на няколко часа около обяд. Тогава соларното производство достигна ниво от над 3,2 GW и дори се наложи излишъкът да бъде изнесен към съседни страни. През цялата 2024 г. България е произвела общо близо 5 TWh електроенергия от слънце – впечатляващ ръст от 65% спрямо 2023 г. и утрояване на соларното производство в сравнение с 2022 г. Благодарение на това възобновяемите източници (слънце, вятър, вода, биомаса) вече съставляват над 25% от електроенергийния микс на страната.
Заедно с големия дял на ядрената енергия, това доведе до безпрецедентен спад на относителния дял на въглищата: през 2023 г. производството от въглищни централи падна под 30% от общото (до ~26% през 2024 по данни на ЕСО). За първи път въглищата престанаха да са водещият източник на електроенергия у нас. По данни на ЕСО заявените за присъединяване нови фотоволтаични мощности в България възлизат на около 4.7 GW през 2025 г., 3.6 GW през 2026 г. и 1.5 GW през 2027 г., или близо два и половина пъти увеличения на соларния капацитет за три години спрямо всичко изградено преди това.
В абсолютни цифри българските въглищни централи намалиха продукцията си през 2024 г., като причините са и пазарни, и структурни. От една страна, в началото на 2024 г. беше затворена голяма въглищна централа (ContourGlobal Марица-изток 3 с нейните 908 MW), което само по себе си сви годишното производство на ток с около 5%. От друга страна, бързият напредък на съседните държави в изграждането на нови възобновяеми и гъвкави мощности доведе до драстичен спад в търсенето на български износ на електроенергия. През 2024 г. износът на ток от България е едва около 1 TWh, което е с 70% по-малко спрямо 2023 г. и исторически минимум.
Накратко, регионалният пазар се промени – докато България традиционно разчиташе на въглищата и на износ, съседите вече си осигуряват повече ток сами (например Сърбия, Румъния, Гърция инвестират в нови ВЕИ и газови централи). Бавното преструктуриране на българската енергетика доведе до загуба на пазарен дял.
Рискът при суша и безветрие: нужда от мрежи и съхранение
Цифрите недвусмислено показват, че чистата енергия може да посрещне ръста в търсенето на електричество и да измести изкопаемите горива. Климатичните фактори могат временно да забавят този прогрес, ако не се вземат навременни мерки. Глобалният опит, а и българският пример сочат, че сухите години и периодите с ниска вятърна активност са сериозно изпитание за електросистемата. Например през 2023 г. безпрецедентна суша доведе до най-ниското ниво на производство от водноелектрически централи в Европа от поне две десетилетия, а в Европейския съюз първите месеци на 2025 г. комбинираха слаби ветрове и намален воден приток, което принуди включване на допълнителни газови и въглищни мощности. Подобно и в България през 2024 г. производството от ВЕЦ спадна заради засушаване, а вятърните централи дадоха едва ~1.3 TWh (около 3% от електроенергията) без особено увеличение спрямо предходни години.
Чистата енергия поема щафетата
Глобалният доклад на Ember за полугодието на 2025 г. показва, че светът навлиза в нова фаза на енергийния преход – фазата, в която чистите източници реално поемат щафетата от въглищата като водещи производители на електроенергия. Това обнадеждаващо развитие се случва на фона на растящо потребление и въпреки геополитически и климатични предизвикателства. За България и региона тенденциите носят ясно послание: бъдещето на електроенергетиката и конкурентноспоспособността е във възобновяемите източници, но скоростното им навлизане трябва да бъде съпроводено с умно планиране на микса и инвестиции в гъвкави решения.
