Измененията по доклада “Към стратегия за цифрова търговия”, предложени от българския евродепутат Петър Курумбашев, бяха приети от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) в Европейския парламент.
“За да имаме устойчив растеж в областта на дигиталната икономика, имаме нужда от честно данъчно облагане. То трябва да е обвързано с растежа. Първоначалното ми предложение беше облагането с данъци да се случва там, където се генерират приходите. В последствие заменихме думата “приходи” с “печалба”. Мисля, че е по-добре да се събира 1% от приходите, отколкото 10% от печалбата, защото може да се окаже, че печалбата ти не е особено висока. От друга страна, само в България вероятно потребителите на “големите 5” компании са над 2 милиона, а в държавата внесени данъци няма. Очевидно е, че не работи системата, при която плащаш на някого дадена сума пари, а той да трябва да ги раздели с останалите 27. В повечето случаи тази сума или не се разпределя справедливо, или изобщо не е декларирана”, коментари Курумбашев, припомняйки казусите с Amazon в Люксембург и Apple в Ирландия.
Основен акцент в предложенията на Курумбашев е да бъде насърчавано на дигитализирането и опростяването на митническите процедури. “Три книги, които поръчах от Amazon, бяха задържани от българските митници в продължение на една седмица. Това е доставка изцяло в рамките на Европейския съюз, което прави интересен и въпроса каква е работата на митниците в този случай”, коментира евродепутатът.
Поставянето на универсален баркод ще направи проследяването на пратките значително по-бързо и ефективно. Този баркод трябва да функционира и отвъд границите на Европейския съюз. По думите му това ще улесни идентифицирането на подател, получател и съдържание на пратката, което се оказва проблем в голяма част от случаите.
“Друг съществен момент е цифровизацията на европейската промишленост. Важно е да се развива инфраструктурата и в труднодостъпни области, като например планински, селски, отдалечени региони. Бях изненадан, когато научих от eBay, че в една държава като България, например, осъществяваният от тях паричен поток е около 55 млн. евро. При това той не се генерира от столицата или големите градове, а напротив – от един от най-бедните райони в държавата. Изводът е, че вероятно онлайн търговията помага производителите от този регион да оцеляват, тъй като едва ли биха продали същите количества в собствената си държава.”
Намаляването на бюрокрацията и насърчаването на свободния обмен на данни също са сред акцентите във внесените от български евродепутат изменения. “Съществуват редица ограничения – гео-блокиране, т.нар. „принудително локализиране на данни“. Той даде пример с проблема, който Фейсбук има в Русия, където казват на компанията „Ще има Фейсбук само ако данните се съхраняват тук“. Например белгийски тинк-танк е идентифицирал 22 различни разпоредби относно локализирането на данни, чрез които държави членки налагат ограничения по отношение на трансфера на данни към други държави членки. И това се случва в рамките на ЕС – какво остава за държавите извън него. Ако искаш другите да подредят домовете си, то на първо място въведи ред в своя собствен дом.
“Това е един от недостатъците на ЕС. Хубаво е, че искаме да развием единния си цифров пазар, но дали не можем да мислим на малко по-глобално ниво”, отбеляза Курумбашев.
Според евродепутата трябва да се внесе предложение да има минимум от правила, който да бъде прилаган в отделен “цифров раздел” при подписването на търговски споразумения. Такъв е предвиден в подготвяното в момента споразумение ЕС – Мексико.
Да се въведе взаимно приемлив IT Trustmark (знак за „доверена марка“), предлага българският политик. “От друга страна, този процес може да бъде иницииран и от самите компании, които биха могли да подпишат помежду си кодекс за опазване на правата на производителя и купувача.
