България подкрепи създаването на централизирана база данни с пръстови отпечатъци на осъдени граждани от трети страни. Мярката е необходима стъпка с оглед предотвратяването на терористични заплахи на територията на Европейския съюз. От 2012 г. в ЕС съществува информационна система за обмен на данни за осъждани европейски граждани. Тя обаче е децентрализирана, т. е. данните се съхраняват в информационните масиви на отделните държави, и достъп до тях от чужбина се предоставя при поискване. Към момента няма механизъм за обмен на данни на осъдени граждани на трети държави или лица без гражданство. Предложението на Комисията има за цел да разшири съществуващата система, като се създаде възможност за ефективен обмен на присъди и на граждани на трети държави.
Ще бъдат обсъдени още няколко законодателни инициативи. По отношение на предложението за регламент за създаване на Службата на Европейския прокурор, позицията на България е в подкрепа на постигане на съгласие по предложените текстове, отнасящи се до защитата на данните, опростените наказателни производства, отношенията с партньорите, както и статута и функциите на административния директор на Службата. Същевременно смятаме, че предложеният текст за консултативния механизъм за поемане на разходи от бюджета на Службата следва да се основава на ясни критерии и експертното обсъждане на разпоредбите следва да продължи с оглед допълнителното им прецизиране.
България отдава приоритетно значение на предложението относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, вкл. с оглед тясната му обвързаност с проекта на регламент за създаване на Службата на Европейския прокурор. Страната ни намира, че представените разпоредби са добра основа за бъдещи дискусии на експертно ниво.
Министрите на вътрешните работи ще заседават на 10 юни, като се предвижда да одобрят Пътна карта за засилване обмена и управлението на информацията, включително за предлагане на решения за взаимна съвместимост в областта на правосъдието и вътрешните работи. България активно участва в дискусията с принципни и конкретни предложения. Финалният вариант на Пътната карта предлага балансиран текст, който България подкрепя. В документа е включен ангажиментът за търсене на решение за осигуряване на равен достъп до базите данни на ЕС на всички държави-членки, включително и тези, които не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген.
В дневния ред на заседанието е предвидена и сесия относно обмена на информация в борбата с тероризма. В позицията на България се посочва, че засилената терористична заплаха изисква задълбочване на сътрудничеството в анализа и оптимизиране на процедурата за изготвянето на всеобхватна оценка на заплахата, която да обхваща гледната точка както на правоприлагащите органи, така и на службите за сигурност.
Предвижда се да бъде обсъдена също така и темата за визовата либерализация за гражданите на Грузия. България подкрепя предложението, тъй като Грузия е изпълнила необходимите изисквания за това.
Одобрени бяха и резултатите от проведеното на 20 май в Брюксел заседание на Съвета ПВР в частта му „Вътрешни работи”. Обсъжданите на него теми бяха миграцията и визовата политика на ЕС. В областта на миграционната политика са отбелязани напредъкът в изпълнението на Изявлението ЕС-Турция от 18 март и необходимостта от ускоряване на процесите по връщане на лица от Гърция и Турция, на релокацията от Гърция и Италия и на презаселване на сирийски бежанци от Турция съгласно схемата 1:1. Вътрешните министри подкрепиха общия подход за укрепване на механизма за суспендиране на визовата либерализация и проведоха дебат по визовата политика на ЕС спрямо Грузия, Украйна, Косово и Турция. Постигнато бе съгласие, че визовите изисквания спрямо тях може да бъдат отменени, само когато са изпълнени предварително предвидените показатели.
