На разстояние 2 млрд светлинни години от нас два галактичски клъстъра се сливат в междугалактичесн колапс. Поне една от намиращите се там свръхмасивни черни дупки създава мощен електромагнитен тунел. Този тунел ускорява присъстващия в него газ до невероятни скорости, като на практика се превръща в аналог на земните адронни колайдери.
На изображението по-горе са показани два различни процеса, които протичат едновременно и които създават своеобразна междугалактична базука. Със син цвят е показано рентгеновото излъчване, създавано от сблъскващите се галактични клъстъри (едно от най-големите космически структури във Вселената) и заснето от орбиталната космическа рентгенова обсерватория на NASA “Чандра”. Всеки от тези клъстири е квадрилион пъти по-тежък от нашето Слънце. По-бледото синьо светене показва, че газ запълва всеки от двата клъстъра. В единия от тях, в резултат на стълкновението се създават ударни вълни, които взаимодействат с частиците, намиращите в другия клъстър, като ги принуждават да се движат със скоростта на светлината.
С червено е отбелязано излъчването на радиовълни, което е уловено от GMRT в Индия – най-големия радиотелескоп, работещ в метровия диапазон. Това излъчване се създава от черни дупки (ярките розови балончета), намиращи се в центъра на галактиките. Най-интересното се случва, когато черните дупки и горещият газ започнат да взаимодействат. Астрономите вече знаят, че свръхмасивните черни дупки могат да ускоряват частици в облаците газ, които ги обкръжават. Но когато тези ускорени частици се срещнат с ударна вълна, на тях се придава допълнително ускорение. Снимка на този процес учените са показали на 229-та среща на Американското астрономическо общество в Тексас.
Наличието на подобен гигантски междугалактичесн ускорител на частици означава, че в космоса могат да се създават и невиждани преди частици. “Потенциално тази космически ускорители могат да достигат милиони пъти по-високи енергии, отколкото на земния Голям адронен колайдер, – казват учените. – Разбира се, засега е невъзможно да разберем какви точно частици се създават на разстояние 2 млрд светлинни години в космоса”.
