С помощта на международната обсерватория ESO европейски астрономи успяха да засекат квазар, намиращ се на 12.9 млрд. светлинни години от Земята. Това е най-отдалеченият квазар, наблюдаван досега и дава възможност на учените да изследват ранното състояние на Вселената – едва 770 мил. години след Големия взрив.
Квазарите са галактически ядра с огромна енергия и яркост, надвишаваща милиони пъти тази на Слънцето. Светлината, която излъчват е толкова силна, че обикновенно останалите тела в галактиката биват затъмнени. Въпреки това квазарите могат да се изучават само с радио телескопи, заради огромните разстояния до Земята. Смята се, че енергията им идва от супермасивни черни дупки, разположени в центъра на техните галактики.
Според астрономите, новооткритият квазар ULAS J1120+0641 се захранва от черна дупка с маса 2 млрд. пъти колкото тази на Слънцето и е най-яркият обект от ранната Вселена открит досега. Макар да има доказателства за съществуването на по-далечни обекти (например засеченото през 2009 гама лъчево избухване eso0917 с червено отместване* 8.2 или галактиката eso1041 с червено отместване 8.6) новият квазар е стотици пъти по-ярък от тях.
За екипа, направил откритието е трудно да се обясни защо супермасивна дупка на такава ранна възраст има толкова огромна маса. Според теориите до момента подобни обекти натрпуват масите си сравнително бавно, поглъщайки материята наоколо.
*Колкото по-далечни обекти във Вселената наблюдават астрономите, толкова по-назад във времето гледат те. Новооткритият квазар се намира на 12.9 млрд. светлинни години – за този огромен период от време Вселената се е разширила, а заедно с нея и пътуващата до нас светлина. Червеното отместване (redshift) е термин, с който се измерва изместването на светлината от момента на нейното излъчване (във видимата област) до момента на нейното засичане (в инфрачервената област).
