Сред филмите, номинирани за най-престижната в света филмова награда имаше и доста спорни произведения като „Американски снайперист“, прославящ спорния патриотизъм на войници, които убиват всички наред-мъже, жени и деца-в чужда, далечна и съвършено чужда за тях страна. Доста от произведенията предизвикаха яростни спорове и тежки размишения. Най-необичайното от тях обаче определено се оказа филмът „Игра на кодове“.
Наистина, когато е номиниран филм, направен от аутсайдери в кино изкуството с помощта на малка независима компанията и с доста смешен за Холивуд бюджет, този факт наистина буди интерес. В този случай ние си имаме работа с едно необикновено събитие, което стана повод за създаването на първия проект на младите продуценти-съпрузите Нора Гросман и Айдо Островски. Сценарият на филма пък е написан от дори по-младия Грем Мур, за когото това е първата в живота работа от този вид. Режисьор на този шедьовър е норвежкия режисьор Мортен Тилд, а това за него е първият опит за създаване на пълнометражно кино на английски език.
При толкова скромни начални условия успехът на филма се оказа наистина потресаващ. Не само за критиците, но и за широката публика. За по-малко от три месеца, към началото на месец февруари 2015-та година „Игра на кодове“ събра 140 милиона долара. Когато начинающият литератор Грем Мур, в търсене на успеха и щастието се преместил в Холивуд, в кръга на кинобизнеса той не веднъж се опитвал да привлече интереса за идеята за филм, посветен на Алън Тюринг. Формулата на сюжета му обаче не предизвиква в началото никакъв интерес, и едва ли това е толкова удивително. Ето защо през първите години на сценариста му се наложило да изкарва прехраната си с далеч не толкова вдъхновяващи комедийни ТВ сериали. След като той поставя първия си успех с романа „Шерлокиана“ едно след друго започват да се случват чудеса относно отдавнешния му замисъл за работа, свързана с живота на Тюринг. Запознанството с начинаещите продуценти, щастливите обстоятелства, изборът на правилни режисьор, подходящи актьори-всичко това прави така, че филмът да се отличи, независимо от продукциите на големите компании. Създателите в крайна сметка правят това, което искат, а зрителите оценяват работата им достойно. На фона на изключителния успех обаче започват да се появяват не много приятни въпросу и претенции на хора, който действително са запознати с живота на Тюринг и фактите от неговия живот.
Реално нещат стоят по по-различен начин
Ситуацията тук е такава, че практичски целият филм изопчава фактите. Започвайки от това, че съвсем не Тюринг е измислил как да бъдат разгадани кодовете на Енигма. И завършвайки с това, че в създаването на цифровия суперкомпютър Colossus, създаден от англичаните, лично Алън Тюринг няма никакво участие.
Измислената от него машина за дешифриране на кодове с името Bombe трудно може да бъде наречена компютър. Това е бил стенд за едновременна работа с 36 електромеханични реплики на „Енигма“, които благодарение на оптимизираната паралелна обработка силно ускорявали работата. От всичко това обаче не следва, че заслугата на учения в компютърно-криптологичното поприще са измислени. Просто реалната история на криптографията и изчислителната техника са много по-сложни и богати, отколкото биха могли да бъдат представени в един 2-часов художествен филм. Още повече това е странно, когато създателите на филма твърдят, че за тях историческата точност е от изключителна важност.
В едно свое интервю Грем Мур твърди: „ най-съдържателните доказателства за това какво се е случило с отношенията между Алан Тюринг и MI6 след като криптографите са разгадали германските кодове, в действителност са взети от дневника на Ян Флеминг-колкото и да е удивително това.
Какво общо има Ян Флеминг?
За тези от вас, които не знаят това е създателят на известния прсонаж Джеймс Бонд или Агент 007. Дори тези обаче, които са толкова запознати с неговото творчество не са чували нищо за източник на информация като дневникът на Ян Флеминг. Защото най-вероятно такова нещо няма. Единственото място, където се намира словосъчетанието Ian Fleming Diary е интернет-доста специфичния проект www.mi6-hq.com, в своето време възникнал като официален уеб сайт на SIS, известен като MI6.
През 2006-та година, по случай 100-годишнината на Флеминг беше създадена уеб витрината MI6 —домът на Джеймс Бонд, а под дневника на Ян Флеминг беше кръстен списък с всевъзможни юбилейни мероприятия в памет на шпионина, станал знаменит шпионин. „ Подвизите на Флеминг, естествено, са измислени. Но зад всяка шпионска фантазия обикновено има и реални събития и хора. Включително реалният прототип на Бондм според самия писател става „силно романтизирана версия на човека, носещ името Уилям Стивънсън и псевдоним INTREPID, получен от Уинсън Чърчил. За удивителната биография на Стивънсън може да се прочете и на други места. Тук нас ни интересуват само два конкретни момента, непосредствено свъвзани с военния период на Алан Тюринг и филма „Игра на кодове“.
Става въпрос за ключовата роля във военно-стратегическото сближаване на САЩ и Великобритания, а след това и формирането на тясния алианс на англо-американските разследващи служби. По този начин Стивънсън става централна фигура в работата, свързана с разпределението сред съюзниците информация, свързана с дешифрираните герански съобщения. В своите мемоари той разказва, че от тези съобщения Унистън Чърчил предварително е знаел за грандиозната атака над град Конвентр, разрушила повече от 50 000 домоове и отнела огромен брой човешки животи. Приината за прикриването на тази информация е бил прекалено големият риск от разкриването на тайната за дешифрирането.
Нека обаче да се върнем към филма „Игра на кодове“ след краткия преглед на историята и по-точно към няколко сцени от него. Те трябва да се разгледат не просто с художествен смисъл, но и съпоставка с истински факти от биографията на Тюринг. И най-важното-съпоставяйки ги ссъс скорошни събития от живота и смъртта на друг талантлив англичанин на име Гарет Уилямс. Още един странен математик, който също е свързал биографията си с разследващите служб на страната и техните тъмни тайни.
Филмът започва със сцена, в която чрез разговор на полицаи се разбира, че домът на Тюринг е ограбен. Това означава, че спецслужбите постоянно следят живота на своите изявени учени, оценявайки ги као потенциален риск или заплаха за националната безопасност. Реалната сцена е от 2010-та година. Няколко месеца преди смъртта и Гарет Уилямс забелязва, че след него по Лондонските улици непрекъснато го следят. Силно притеснен, той започва да променя маршрутите си и докладва за това на своето началство в MI6. По-късно след смъртта му тоз факт е упорито отричан, въпреки показанията на няколко независими свидетели.
В сцената от филма на полицията се дава достъп до папката със секретното досие на Тюринг по време на войната. Открива се обаче, че всички документи от нея са били взети. След това става ясно, че Тюринг е хомосексуалист, което се смята за престъплние.
През 2010-та година, когато полицията се опитва да намери следа за това какво се е случило в дома на Гарет Уилямс, особен интерес предизвикват смартфона и ноутбука му. Паметта на телефона и диска на компютъра му обаче се оказват защите, неизвестно от кого. В дома му се открива дамско бельп и признаци за доста необичайни секс-забавления. От този момент основната версия на следствието за неговата смърт става битовата смърт на гй-травестит, предизвикана заради невнимателни сексуални експерименти.
Във филма съветския шпионин Джон Кенкрос, разбирайки за хомосексуалната ориентация на Тюринг, започва да го шантажира и да го склонява към сътрудничество. Фактите от реалния живот са такива (напълно отсъстващи от филма), че през 1951-ва година два други съветски шпионина , Гай Берджес и Доналнд Маклин, избягали в СССР. За първия от тях става ясно, че той е гей. И няма никакво съмнение, че в разгара на студената война и шпионските истерии хомосексуалността на прекалено много знаещия Тюринг се е оценявала от разследващите служби като много сериозен риск за националната безопасност.
През 2010-та година в Гърция бива предизвикан интерес към доста странната и не добра шпионска истоеия. Тогава Vodafone Greecе беше купена от някаква чуждестранна фирма, а телефоните на първите лица в страната се подслушваха от шпиони. Когато тези неща зпочнаха да се разктиват, един от мениджърите на компанията се самоубива. В същото време гарет Уилямс е известен в англо-американското разследване като водещ технически специалист по шпионаж в мрежите на световните мобилни оператори. Така и не става ясно от какво всъщност е починал иначе здравият учен.
Връщайки се към „Игра на кодове“ трябва да се спомене, че авторите му съвсем умишлено не показват гибелта на викия математик (около нея явно също има загадъчни обстоятелства). Вместо това на екрана е добавен заключителен текст.
Според терорията на криптогафията неприятелят винаги се старае да промени смисъла на доставяните съобщения. При всички положения този, който получава съобщениято трябва да бъде внимателен към детайлите на посланието.
В началото на филма „Игра на кодове“ гласът на Алън Тюринг се обръща към зрителите с подобни загадъчни фрази. Нито филмът, нито текстът в тази статия не могат да предизвикат у човек отговорно възприятие. Събранит тук материали обаче са достатъчно, за да могат зителите и читтелите не само да отличат достоверните факти от историята от авторския умисъл, но и да разбират с каква цел тези промени са направени.
