Деян Дянков
Кой би могъл да предположи, че зад демоничния ник strahota се крие поетичната душа на художник и творец?:)
Днес с огромно любопитство разглеждах първите плахи стъпки на strahota в блогосферата. Сигурно ви е дошло до гуша от редакторски блогове, но този е Различен. Човекът, който по цял ден (а понякога и нощем) пише за хардуер в едно от малкото оцелели български ИТ издания, показва другото си лице, което малцина са имали удоволствието да познават.
Списъкът с категории в блога е достатъчно красноречив – „поезия”, „пластика”, „сух пастел”… и нито дума за хардуер. Не, това не е блога на Longanlon, който се буди с мисълта къде още да посее линкове, за да вдига Google PageRank. Нито пък е блога на жаден за изява и внимание „творец” като Райна Маркова. И определено не е блога на бивш главен редактор, който пишейки се опитва да влезе във форма след неколкомесечно (и недоброволно) прекъсване:))
Това е блогът на strahota, на неговото вътрешно alter ego, далеч от сървъри, мрежи и дънни платки, на неговите мечти и болки, на тъмните сенки, които бродят по усмихнатото му лице, на битките, които е водил и загубил, на приятелите, които е срещнал и спечелил.
Ако сте сред късметлиите, които познават strahota, неговият блог ще ви накара да се замислите доколко всъщност сте го опознали. Защото е истински. Какъвто един блог трябва да бъде. И каквито бяха повечето блогове преди думички като SEO и PageRank да станат част от ежедневието ни.
