Биофизикът проф. Мишел Израел и неговият екип от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) се правят изследвания в областта на нейонизиращите лъчения и електромагнитните полета. Ето какво сподели той по актуалната тема за влиянието на 5G и мобилните мрежи:
Въпрос: Каква е ролята на Вашия екип в НЦОЗА?
Отговор: Нашият екип се занимава основно с проблемите на физическите фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери, оптични лъчения и т.н. Една от основните ни дейности е свързана с нейонизиращите лъчения, като част от тях са електромагнитните полета. За източниците на радиочестотни полета в населените места имаме специално разработена уеб-базирана електронна информационна система, достъпна за специалисти и за гражданите. В нея може да се получава информация за източниците на електромагнитни полета, за извършени измервания, за контрола, местоположението и др.
НЦОЗА се занимава и с обучение на регионалните здравни инспекции и на частни лаборатории по отношение на измерванията и мониторинга на тези лъчения и полета. Ние създаваме нормите и лимитите за излъчвания, като РЗИ-та извършват прекия контрол върху тях. Нашата роля е описана в Закона за здравето като методологични ръководители.
Екипът ни в миналото е правил редица експерименти за влиянието на електромагнитните полета, с животни и с доброволци. Сега такива не се провеждат, поради липсата на средства. По отношение на финансирането, науката е поставена по-встрани. Заради това, България не може да се похвали с големи научни изследвания в областта, особено с такива, които са проведени в лаборатория.
Въпрос: Какви са потенциалните опасности от електромагнитните излъчвания за човека и околната среда? Има изкуствени и естествени източници – кои от тях са по-мощни?
Отговор: Има разлика между биологични ефекти и здравни ефекти. Това е много важно, защото обикновените хора много често бъркат тези две понятия. Биологичният ефект е всяка физиологична промяна на клетка, тъкан, система, свързана с тяхното нормално функциониране. Биологичен ефект е зрението и слуха ни, тъй като те са базирани на възприятието ни на физичните полета. Така, биологичният ефект може да е с положително въздействие върху организма.
Здравните ефекти зависят много сериозно от честотата на електромагнитните полета. Доказано е, че при честоти под 10 MHz опасността е основно в индуциране на електрически ток в тъканите, което може да доведе до стимулация на нерви, мускулни влакна, централна нервна система и тн. Тази стимулация може да предизвика преходни симптоми, като световъртеж, зрителни нарушения и тн. Полета над 100 KHz се наричат радиочестоти, по-нататък микровълни чак до оптичния диапазон. При тях основното въздействие е поглъщането на енергията на полето в организма и превръщането ѝ в топлина. Този термичен ефект е основният доказан такъв при едно такова въздействие.
Има и неспецифични ефекти, като т.нар. „микровълнов слух“. Той е познат още и като „ефект на чувствителност“. Човек „чува“ (в кавички, защото тези вълни не са звукови и няма как реално това да стане) вълните от микровълновия диапазон. Това се случва при импулсно или модулирано лъчение, като ниската честота на модулация се възприема директно от акустичния нерв и така се получава усещане за слух на вълните.
Въпрос: Кои са най-големите източници на електромагнитни лъчения – естествените или изкуствените, както и кои са самите те?
Отговор: Най-мощните изкуствени източници са радиостанциите, радарите. На дълги вълни, първите излъчват с мощност от над 1 MW (мегават). На средни вълни, средно тя пада на 100-500 KW (киловата). Телевизионните станция имат мощност от 10-40 KW, като толкова са и радиостанциите на къси вълни. На ултракъси вълни (87.5-108 MHz), в които попадат обикновените радиа в населени места, ползват мощност на излъчване от 100-500 W (вата).
Мобилните базови станции излъчват под 100 W (вата), обикновено между 10 и 50 W. Технологията е такава, че колкото повече станции има, толкова е по-малка мощността на всяка една от тях. При петото поколение мобилни мрежи (5G) мощностите се очаква да са дори единични вати, защото енергията е насочена и се търси от потребителското устройство.
Естествените източници са преди всичко – космическото радиовълново лъчение, магнитното поле на Земята и електрическото в атмосферата. Последното може да достигне до изключително високи стойности при определени метеорологични условия. Магнитното поле е постоянно, като зависи изцяло от географската ширина и наличието на залежи на желязна руда или подобни аномалии.
Важното за естествените електромагнитни полета е, че те са съществували по време на цялата еволюция на биологичните видове на Земята и от тази гледна точка, видовете са изработили доста голям диапазон от възможности за възприемане на промени на тези полета, без да има някакъв вреден ефект за техния организъм. Колкото по-висш е организма, толкова по-сериозни са тези адаптационни възможности. Елементарен пример е окото, което може да види светлина от единични фотони до изключително голям интензитет на видимата светлина. Ухото има огромна разлика между прага на чуване и този на болката – от 10 µPa (микропаскала) до 10 Pa (паскала)- 6 милиона пъти разлика.
Има и нещо друго за естествените източници – без тези електромагнитни полета, самата еволюция на биологичните видове е нямало да се осъществи. Слънчевата светлина, магнитното поле са част от тях.
Въпрос: Какво е съотношението между изкуствени и естествени източници?
Отговор: Огромна. От създаването на радиото преди около 200 години, без значение дали от Маркони или Попов, от тогава стойностите са увеличени стотици милиони пъти, спрямо естествения фон.
При какви обстоятелства излъчването от мобилните мрежи може да са заплаха за здравето на човека и освен термичния ефект има ли други потенциални негативни опасности?
Антените на мобилните оператори могат да бъдат заплаха основно в случаи, когато самите те са монтирани без спазване на изискванията. Това се случва много рядко. Ролята на мобилните клетки е да разпространяват информационен сигнал и ако той попадне върху някакво препятствие, като сграда или нещо друго, се губи част от сигнала и се намалява покритието.
При неправилно монтиране, може да се случи „близване“ на съседна сграда, поради факта, че конусът на сигнала е широк и малка част от него попада в някое близко здание. Много е възможно тази постройка да е изникнала след монтирането на базовата станция, при неправилно дадени разрешения от общини и строителен надзор.
Отвъд тези примери, кога може да има потенциална опасност от мобилните мрежи – когато се надвишат нормите на излъчване. Те са създадени с тази цел – да предпазват хората. Друг доказан негативен ефект освен термичния, няма. Въпреки това, някои от страховете на хората са оправдани. Причината за повечето от тях обаче е в липсата на информация, отколкото в самата технология.
Въпрос: От Световната здравна организация (СЗО) бяха определили радиовълните за канцерогенни, но те са такива при определени обстоятелства, нали?
Отговор: Основният ефект е термичния. СЗО е ограничил повишението на температурата до не повече от 1 градус по Целзий. Повишението над 1 градус се счита за вреден ефект от електромагнитни излъчвания. Когато то е под 1 градус, съответно не се счита за такова. За сравнение човек, ако стои на слънце повече време, температурата на мозъчната тъкан нараства с повече с 1 градус и няма тежки последици, а ефектът на загряване е само временен (освен ако не прекалим и не предизвикаме слънчев удар).
Микровълновият слух или „ефекта на чувствителност“ е второ негативно влияние, което може да се наблюдава при определени обстоятелства. Всички останали ефекти (нетермични) се проявяват при честоти под 10 MHz, които изброих по-рано и те не влизат в спектъра на честотите за мобилна комуникация.
Въпрос: Ако може да уточним, тези честоти се срещат основно при електрическата мрежа и директното излагане на нея нали?
Отговор: Не директно на мрежата, а на магнитното поле от нея. Не е задължително да е само от ел. мрежа, може да бъде от определени радиостанции. Това са честоти, които се използват от индустрията, от системите за връзка на полицията, бърза помощ, те също работят в този диапазон. Те обаче не са свързани изобщо с мобилните базови станции.
Вие попитахте за канцерогенезата. СЗО не е оценила дали те са такива или не. Това е направила Международната агенция по изследване на рака (IARC). Тези две организации работят заедно, защото СЗО оценява риска за човека от фактори на средата, технологии и други, докато IARC оценява риска за ракови заболявания. Тук е разковничето на казуса, защото много се говори, че радиочестотите или микровълните са канцерогенни.
Оценката на IARC е, че има единични изследвания, които казват, че по-често се среща заболяването глиома (което е на глиалните клетки в мозъка) от продължително ползване на мобилни телефони. Няма нищо общо с излъчването от базовите станции, нито с каквото и да е друго излъчване на микровълни. Става дума само за един конкретен източник – мобилният телефон.
Точното формулиране е още по-интересно: „На основание на факта, че през 2008 г. са установени нови 237.9 хил. случая на мозъчни тумори (за целия свят), от които глиомите представляват две трети от тях, работната група е взела решение, да включи радиочестотни електромагнитни полета в категорията за факторите, за които има ограничени доказателства за канцерогенеза. Това означава положителна връзка между фактора и раково заболяване, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт“. Има връзка, но не се знае дали има връзка.
Причината да е в тази категория (2B) е, че има само единични изследвания и те не са доказани с експерименти с животни. Чак след тях може да премине към 2A или към 1 (което е директна канцерогенна опасност – бел. ред.).
Въпрос: Споменахме на няколко пъти изследвания – кои са признатите научно такива за ефектите от радиовълните и мобилните мрежи?
Отговор: Всички научни изследвания са признати, ако те бъдат публикувани в списание, което разполага със съответната научна проверка на фактите, рецензенти и достатъчно тежест в средите (има индекс на списанието). Такива се считат за достоверни. Друг е въпроса, че много малка част от тях могат да бъдат използвани за оценка на риска. Много хора правят научни изследвания.
Като пример, на едно място доктор Мартин Пол говори за калциевите йони в клетките. Те се изследват на много места и се отнасят до честота 16 Hz или под една трета от 50 Hz, на които работят …..
Цялото интервю е достъпно в технологичния сайт Techtrends.bg
